Главиница е село, което е разположено в непосредствена близост до Пазарджик. До него се намират селата, Алеко Константиново, Капитан Димитриево, Мирянци, Синитово и Мокрище. До него се достига по-различни начини, но безспорно един от най-популярните е чрез надлезът – чиито път води към Пещера или чрез подлезът на ЖП гарата на Пазарджик. В селото има два големи жилищни блока. Надморската височина е 205м.

,,До 1934 г. селото сее  наричало Башикарово. През същата година се правят промени на всички турски имена на градове и селата в страната. С указ номер 7 от 23.V.1934 г. който е публикуван в държавен вестник брой 109/14 през август 1934. Селото Башикарово се преименува на Главиница‘‘ – цитат от книгата Главиница – община Пазарджик и кметството на село от 2007 година на Димитър Томов, стр.5, 1.Възникване и наименование‘‘.

,,Историята показва, че праисторическите племена са дошли от Карпатите се заселват в Тракия. При нас се настаняват бесите (5 в пр.н.е.) Източно от селото има могили върху които се намират следи от старо селище. ,,Според Димитър Томов през 493 г. славяните започват с нахлуването на юг от Дунав. В последствие се настаняват постепенно в Тракия и Балканския полуостров. Пазарджишкото поле бива заселено от Драговичи, които запазват славянобългарския си характер. Българите в Тракия заемат участие във въстанието на Асен и Петър за освобождаване на България от Византийско робство. Тук е едно от огнищата на Богомилите.

Малко след поробването на България от Османската империя (1393 – 1396 г. и падането на родопските крепости започва колонизацията и изграждането на чисто турски селища населявани от Татарите. Към ден днешен са запазени все още някой от турските наименования на местности – Каратупрака, Тузлите, Агови брести и др. Дошлите татари укрепващи турската власт създават Татар Пазарджик (1485 г.), като административен център‘‘-цитат от книгата Главиница – община Пазарджик и кметството на село от 2007 година на Димитър Томов, стр.6, 1.Възникване и наименование‘‘.

Според Професор Иван Батаклиев е имало множество турски селища около които в последствие се появяват нови селища. ,,Чифлиците са следните“ най-старият е в югозападна посока и се продава в последствие на сарача Хаджи Ахмет от Пазарджик, след Освобождението го продават и синовете му. Вторият се намира в северозападна посока и той бива продаден след Освобождението. Третият чифлик е бил построен от арменеца Хаджи Агоп Ефенди в средата на днешното село.

Работещите българи в тези чифлици са били в много тежко положение. Въпреки това запазват българщината. Хората отглеждали предимно лозя, овошки, ориз и зеленчуци. През януари 1878 г., войните на Гурко освобождават Пазарджик и околните села. След Освобождението, турците напускат Главиница, техните къщи биват заети от българи и това дава началото на бързото развитие и растежа му‘‘ – ‘‘-цитат от книгата Главиница – община Пазарджик и кметството на село от 2007 година на Димитър Томов, стр.6, 1.Възникване и наименование‘‘.

 

Читалището

През 1926 година  пристига в селото учителят Иван Николов Генов, който е роден в Петрич. Той е бил буден младеж. Започнал да събира младежите за да ги учи на четене, писане и смятане. Това се случвало предимно през зимата. Всеки носел дърва за огрев и газови лампи за осветление. Всяка вечер е бил поставен дежурен. Същевременно ги учил да пеят Ботев и възрожденски песни. Учил ги на песен против пиянството. Хората стоели прави а сцената била от волски чулове и стари черги. Образувано било въздържателно дружество. В последствие се образувала и работническа партия.

През 1930 година с помощта на работническата партия на будните младежи се образува читалището. Привлечен бил Цветан Лазаров Разпопов. Двамата сложили днешното име на читалището ,,Пробуда‘‘. Читалището е построено 1961 г. Разполага със салон с 250 места и 12 000 тома книги.

Източник на историята на читалището е летописната книга по спомени разказани от Александър Въжев на 29.03.1977, която ми е предоставена от ръководството на Читалището на село Главиница.

Читалище ,,Пробуда‘‘ 1930 – снимка Георги Кръстев юли 2023

                                                                                                                     

Църквата „Архангел Михаил“

,,След освобождението в Башикарово остават само българи в селото, които изповядват православно християнско.

Църквата е построена с дарение от Ангел Разпопов , чиито род е дошъл от Ветрен. Той живял дълги години в Париж. Строителството започнало през 1905 и завършило през 1908, като още през същата година църквата била осветена.

Името което тя носи е ,,Св. Архангел Михаил‘‘, то е дадено по желание на дарителя. Иконите и изписването са дело на художник-иконопис. Полилеите са от Париж. Две картини са направени от Цветан Разпопов, като дарение през 1940 г. Църквата има 17 декара земя, която отдава под наем за собствена издръжка.  Всяка неделя и на големите религиозни празници се прави богослужение. Е селото има жена Хаджийка – Екатерина Генова, която е ходила на божи гроб. Гробищния парк на селото се намира в южна посока между Алеко Константиново и Главиница. Най-много средства за ремонт са дарени от Александър Илинов – ‘‘-цитат от книгата Главиница – община Пазарджик и кметството на село от 2007 година на Димитър Томов, стр.69-70, Църковна Дейност‘‘.

От външната страна на църквата има паметна плоча, която изписва ,,Загинали за Родината от село Главиница 1912-1912 г.‘‘ – Слава на Героите. В селото в близост до кметството се намира и паметна плоча на Георги Добрев Тодоров и на Георги Александров Вълчев, които са загинали в отечествената война.

 

Църквата ,,Св. Архангел Михаил‘‘ – снимка Георги Кръстев юли 2023

Паметна плоча на фасадата на църквата  – снимка Георги Кръстев юли 2023

Паметна плоча на Георги Добрев Тодоров и на Георги Александров Вълчев – Снимка Георги Кръстев юли 2023

 

ОУ ,,Христо Ботев‘‘ с. Главиница

,,Училището е открито през 1880 г, построено през 1934 в и разширено през 19612. По статут училището е основно и осигурява завършването на клас и придобиване на степен на образование. В него се обучават деца от І-ви да VІІ-ми клас в дневна форма на обучение, разпределени в 4 слети паралелки.

Първото училище в селото е открито през 1880 година. В него учат 21 ученици на различна възраст (1- 4 отделение). Училищната сграда е построена в двора на Величко Ат. Христев. Тя има четири помещения, от тях две класни стаи.

През 1881 година за учител е назначен Георги Чернаев от Брацигово. От 1897-1907 учениците са около 50. Паралелките са слети, учителят е един. В този период учители са Веселка Михайлова, Ив. Димитров. През 1933 година е построена нова едноетажна сграда, която е част от сегашното училище.

Същата година в него има четири самостоятелни паралелки (1-4 отделение). Започва подем в образователното дело, който е свързан с учителите Ана Спасова и Иван Генов. Развива се извънкласната дейност, организират се училищни празници, провеждат се трудови акции, обогатява се училищната база. Училището е начално до 1951 година и децата от селото учат прогимназия в училището в село Алеко Константиново и Пазарджик.

През 1951 година се открива 5 клас, а през следващата – 6 и 7 клас. В периода 1966 – 1969 година се прави постройка към старата сграда на два етажа, построени са физкултурен салон и дърводелска работилница ‘‘-цитат от сайта на училище ОУ ,,Христо Ботев‘‘ с. Главиница – която е събирана от Енциклопедия Пазарджик‘‘.

ОУ ,,Христо Ботев‘‘ с. Главиница – снимка Георги Кръстев юли 2023

Селско стопанство

,,Землището на Главиница е от 6000 декара обработваема земя и 250 декара пасища.  През 1930 – 1940 се появяват първите селскостопански машини.

През 1949-50 г. в село Главиница се образува ЪКЗС с 80 души учредители. Под ръководството на Александър Разпопов се увеличават фуражните и зеленчуковите добиви, засаждат се и овошки. Изграден е стопански двор. Като механизатори са работели 20 души. Под грижите на Илия Томов – зоотехник  се създава елитно стадо крави. Имало е свинеферма с 100 майки. През 1994 г се образува земеделска кооперация ,,Плодородие‘‘ с 135 учредители. Радул Иванов Въжев е бил ветеран от войната и най-добър дългогодишен овцевъд със стадо от  овце‘‘-цитат от книгата Главиница – община Пазарджик и кметството на село от 2007 година на Димитър Томов, стр.43-47, Селско Стопанство‘‘.

 

Спорт

Сдружението е основано на 11 Март 2020 година с името „ФК ТРАКИЕЦ 2005“, но на 8 Октомври 2021 година то бива сменено на сегашното „ФУТБОЛЕН КЛУБ ТРАКИЕЦ 2005“.  Стадионът е кръстен с името ,,Йордан Панчев‘‘ на човекът, който години наред го полива, коси, чисти и поддържа.

Стадион „Йордан Панчев“ – в с. Главиница – снимка Георги Кръстев юли 2023

 

Дом за възрастни хора

,,Домът за стари хора в село Главиница, Пазарджишко, е открит през 2004 г. Домът разполага с библиотека, съдържаща 380 тома художествена литература, достъпна за всички живущи. С кабелна телевизия във всеки апартамент, в клуба и в столовата.

За потребителите на дома се организират културни, занимателни и терапевтични мероприятия, съобразени с желанията, интересите и възможностите на всеки потребител. Организират също за разнообразието на живота на живущите чествания на рождени и именни дни, кина, изложби, екскурзии и излети в природата; изнасяне на здравни беседи,, ‘‘-цитат от сайта на дома за възрастни хора‘‘.

 

Интересна е историята на пазарджишкия храм „Св. Арахангел Михаил“, който е свързан с някогашното взаимно училище. Той е построен през 1860 г. в тогавашния най-голям християнски квартал на Татар Пазарджик – „Чиксалън“. В този район е живеело по-бедното население. През 1864 г. в пристройките към храма започва да функционира взаимно училище „Св. Архангел“.
Църквата „Св. Архангел Михаил“ в село Виноградец е построена през 1839 година, като до 1929 година в нея е функционирало и Килийно училище. Храмът е разрушен по време на Априлското въстание и възстановен през 1998 година. Храмът „Св. Архангел Михаил“ в село Главиница също е действащ – от 1906 г.

 

Личности

,,Янка Атмаджова (р. 1968) – народна певица, главен солист и помощник-диригент в Ансамбъл „Пазарджик“
Стоименка Недялкова (р. 1972) – народна певица, по-малката сестра на Янка Атмаджова, бивша солистка на Национален ансамбъл „Филип Кутев“ и хор „Българските гласове – Ангелите“

Николай Учиков

Снимка – източник уикипедия.

Николай Учиков е български волейболист национал, играещ на пост диагонал. Той е роден на 13 април 1986 в Пазарджик.

Кариера

2003-2004 Локомотив (Пловдив)
2004-2009 ВК Левски Волей(София)
2009 Трентино Волей (Тренто, Италия)
2009 – 2010 Кавриаджо
2010 – 2011 Палаволо (Падова, Италия)
2011 – 2012 Палаволо Молфета
2012 – 2013 Трентино Волей(Тренто,Италия)
2013 – 2014 Тюмен(Тюмен, Русия)
2014 – 2017 УПЦН (Сан Хуан, Аржентина)
2018 – ПАОК (Солун, Гърция)
2019 – Нефтохимик 2010 (Бургас).
2019 – 2020 УПЦН (Сан Хуан, Аржентина)

Отличия

Tопреализатор на Серия А2 през сезон 2011/2012 година.
Световен клубен шампион с Трентино Волей за 2012 г.
Носител на купата на Гърция през 2018 с ПАОК (Солун)
Шампион на Бъргария с Нефтохимик 2010 за 2019 г“ – –цитат от уикипедия‘‘.

 

Кметството и пощата – в с. Главиница – снимка Георги Кръстев юли 2023