(,,Черногòрово е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, област Пазарджик.

Намира се на 12 километра от Пазарджик. Съседни села са: Пищигово, Мало Конаре, Тополи Дол, Овчеполци. Намира се на 37 километра от Пловдив. Характерни за селото са „Овчите хълмове“ и реката, преминаваща през него – Луда Яна.

 

Герб на село Черногорово

История

Черногорово има над 700-годишна история, като никога не е променяло името си. Според проф. Иван Батаклиев, първозаселниците идват от Черна гора, откъдето и селото носи името си. До днес в диалекта на местните жители се наблюдават думи, несрещани в българския език. Според друго тълкование, името на селото произлиза от обстоятелството, че се е намирало между „гъста“, „черна гора“.

Мястото е заселено още от древни времена – епохата на траките. В района има четири могили, сочещи, че там е имало старо тракийско селище.

За обитаването му през средновековието сочат следните паметници: черквицата „Св. Георги“ на 1.5 км. Източно от днешното село е и „Св. Илия“ – на Овчите хълмове на границата с Овчеполци и оброчищата „Св. Тодор“ при тракийската могила в западната част на Черногорово – което се нарича Манастира, а махалата на селото „Манастир махала“ и „Св. Трифон“ на около 500 метра северозападно от селото.

Селото се разделя на пет махали: Долна – южна „Бъзеняк махала“, Горна „Куковска махала“ или „Манастир махала“ в северозападната част на селото, „Гьол махала“ в средата на селото и „Будьовска махала“ – в североизточната част на селото и на югоизток – „Мишовска махала“. Към 1850 г. в черковния двор била построена сграда за училище. През 1912 година до черквата е построена модерна училищна сграда – най-напред за начално училище, а по-късно и за прогимназия. През 1938 г. в южния край на селото е построена още по-голяма училищна сграда, в която през 1958 г. е открита гимназия „Асен Златаров“ (по-късно Селскостопански техникум), а до 1967 г. функционира в продължение на няколко години като професионално техническо училище по селско стопанство. Понастоящем е прогимназия.

По време на римската империя източно от селото, в землището на местността „Гъскарката“ и северно от нея, е била разположена голяма римска пътна станция, следи от която се намират и днес в това землище (съществуват запазени останки от огромен зид с широчина около 1,5 метра, който е опасвал станцията, намират се също така предмети на бита като огромни делви, амфори и монети). Както е известно римляните изграждали подобни станции на 15 – 20 римски мили една от друга, разположени по цялата пътна инфраструктура, създадена с цел най-бързото придвижване както на римските легиони, така и за бързото придвижване на пощенските пратки, а и на търговците. Някои от тях служели само за смяната на впрегатните животни. Други обаче имали статут на села. Там работел персонал от 8 – 10 служители, чиито началник имал право на 6 дни домашен годишен отпуск. Впрегатният добитък достигал до 40 – 50 бройки. На служба се водели коняри, ковачи, охрана, роби, данъчни служители. Били изградени помещения (таверни) за храна и пренощуване, бани за къпане, обори за животните и складове за временно съхранение на стоките. Персоналът разполагал с отделни помещения за всекидневния бит, както и земя за обработване. Край големите пътни станции се събирали и определени мита и налози. Често край такива съоръжения се организирали годишни панаири или постоянни тържища. Има предание, че точно около тази станция е и най-старото поселище на предците на днешните жители на с. Черногорово, живеели заедно с предците на съседното с. Пищигово. Разделянето е станало след голяма чумна епидемия, когато за да се спасят от ужасната пандемия, населението решава да се раздели на две части, едната се спуска на изток – към по ниските места край левия бряг на река Луда Яна, където сега е разположено с. Пищигово, другата част от населението се придвижва на запад – в подножието на „Овчите хълмове“ в района на сегашната „Гьол махала“ на селото. В този район е имало много гъсти гори, съставени основно от бук и дъб, затова тази местност е била наричана „Черната гора“, от където идва и самото име на новообразуваното поселище.

По време на османското владичество черногоровци са главно чифчии (земеделци), обработващи собствените си земи или ратайствуват на селските чорбаджии или на богати турски бейове. Около селото са били разположени три турски села – Алийково, Ферезлии и Ерелии. По време на Руско-турската освободителна война 1877 г. – 1878 г. турското население на тези три села се изтегля заедно с отстъпващите османски войски и селата са изоставени, опожарени и заличени. Васил Левски при втората си обиколка на страната посещава и с. Черногорово, като основава в къщата на поп Тодор Куков „Таен революционен комитет“, в който се включват по-будните черногоровци. Селото има и свой представител на Първото велико народно събрание в местността „Оборище“, а именно това е споменатия вече отец Тодор Куков, името на когото е изписано и на паметника в местността Оборище, увековечаващ това велико събитие в българската история.

По време на войните за обединението на България мъжкото население на селото масово е мобилизирано и участва в бойните действия и в редица сражения в състава на 27-и пехотен „Чепински“ полк. В антифашисткото движение 1941 г. – 1944 г. от с. Черногорово излизат и се включват в антифашистката борба 22 партизани, от които двама са убити и има също пет политзатворници. В памет на загиналите антифашисти от селото и участниците във войните в центъра на селото през 1959 г. е построен паметник.

Църквата „Свети Харалампий“

Строежът на черквата „Свети Харалампий“ е започнат през 1848 г. на мястото на старата дървена черква, и завършва през 1850 г. Размерите на храма са: 23 метра – дължина и 11 метра – ширина. Била е вкопана в земята 1,50 метра, но след Освобождението през 1884 година черногоровският свещеник Атанас я насипва почти наравно с нивото на прилежащия терен и повдига и стените, за да добие сегашния си вид.

Камбанарията по онова време е била на една черница в близост до църковната къща. След Чирпанското земетресение през 1928 година, засегнало и село Черногорово, църквата е опаянтена със силни железни скоби. На следващата година отец Григорий Минчев се заел да построи сегашната внушителна по вид и размери камбанария. Иконите са от 1859 година и са великолепно запазени. Дверите са дърворезба от дебърската школа – подарък от братя Милуш Телбизови. Иконостасът е таблен. Свещниците са каменни и масивни с височина 1,50 метра – дарени от Бозеви баща и син. Няма сведения за иконописците и автора на стенописа. Първият свещеник е Поп Георги Дечев родом от село Черногорово, погребан зад олтара в източната му част.

 

Народно читалище „Христо Ботев – 1928“

Народно читалище „Христо Ботев – 1928“ в центъра на селото. Черногоровци по език, носия и бит принадлежат към източното полско население в Пазарджишко. През 1928 година е основано Народно читалище „Христо Ботев – 1928“. В периода 1958 – 1960 г. е построен читалищен дом с библиотека, читалня, театрален салон и кино, който тържествено е открит на 12 ноември 1961 година.

Читалището е основано през 1928 г. В периода 1958 – 1960 г. е построен читалищен дом с библиотека, читалня, театрален салон и кино, който тържествено е открит на 12 ноември 1961 г. Читалището включва читалищна библиотека, читалищен салон и архив. Към читалището се провеждат кръжоците по краезнание и „Млад приятел на книгата“. Действат клуб за народни танци „Китен наниз“ и женска фолклорна певческа група. Осъществява се работа с хора от клуб на инвалида „Вяра“, към който има женска фолклорна певческа група. В Читалището има и малка компютърна зала.

През 2021 година Читалището получи дарение от 400 книги от Георги Кръстев и Дамян Дамянов.

Редовни събития

Всяка година на 10 февруари (Св. Харалампий) се провежда събор.На този ден населението на селото и то предимно жени отиват на черква, която носи името на „Св. Харалампий“. В черквата се отслужва литургия и водосвет за здраве на жителите и гостите на селото. В миналото от близките села са идвали и каруци, болни и са оставали да приспиват в черквата, която носи името на светеца – и сега все още идват на този ден от различни близки села хора, които вярват в силата на този светец. По традиция на този ден има сергии, народна музика, конни състезания, народни борби и се играе хоро. Северно от с. Черногорово в местността „Бозалъка“ се намира уникално летище (бивше на военните), на което от над 30 години се провеждат национални и международни състезания по авиомоделизъм за свободнолетящи авиомодели (free flight) През 2008 г. на това летище е проведено най-голямото в историята Европейско първенство за свободнолетящи авиомодели, на което са взели участие 30 страни и 220 състезатели.

Начално Училище „Кирил и Методий“

Сградата на училището в с. Черногорово била построена в черковния двор около 1850 г. Учител в нея бил дякон Ст. Захариев.В училището имало около 35 ученици.
През 1912 год. до черквата била построена модерна училищна сграда на един етаж. През 1961/62 година училището е надстроено с втори етаж и в такъе вид съществува и днес като Начално Училище ”Кирил и Методий”.
В училището има 8 класни стаи, кабинет по Английски език, кабинет по Безопасност на движението, кабинет – информационни технологии. Към основната сграда има допълнителна, в която се намира физкултурен салон и столова отговарящи на всички нормативни изисквания. И на двете сгради е извършен основен peмoнт през 2003 година.
Тъй като селото се намира на кръстопът в училището се обучават и деца от съседните села:Крали Марко,Тополи дол,Росен ,Пищигово и Овчеполци.
След завършване на началния етап на основното си образование (4 клас) всички ученици се записват в другото училище- Прогимназия „Асен Златаров“, което също се намира в селото“ – Цитат от уикипедия).

 

(,,Исторически сведения за селото и овчите хълмове

В подножието на Овчите хълмове /в м. св. Илия – между с. Черногорово и с. Овчеполци/ съвсем наскоро се изградиха един до друг два паметника. Те са дело на скулптора Спас Киричев. Върху два риолитни камъка са поставени историографски обосновани знаци и надписи. Върху единия камък това е православен кръст и надпис със следното съдържание: „Тук е бил гробът на войводата Георги от с. Черногорово, загинал в битка с турските нашественици през 1370 година”.

Върху два риолитни камъка са поставени историографски обосновани знаци и надписи. Върху единия камък това е православен кръст и надпис със следното съдържание: „Тук е бил гробът на войводата Георги от с. Черногорово, загинал в битка с турските нашественици през 1370 година”.

Върху другия камък това е знака ипсилон Y и съпровождащ го надпис: „Черногорово е било най-голямото селище, което се е намирало във връзка с крепостта на „Овчите хълмове”. Българи идват по тези места през 836 година”.

Има достатъчно убедителни доводи в подкрепа на двете отбелязани върху паметниците години /1370 г. и 836 г./:

1. Войводата Георги, за когото става дума в първия надпис, е герой от легенда, разказана от видния пазарджишки възрожденец Стефан Захариев в книгата му „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза” /Виена, 1870 година/.

Към повечето от селищата, на които Ст. Захариев прави описания в книгата си, той добавя „потребни забележвания” /необходими забележки/ за изяснение”. Към описанието на село Черногорово, което е на с. 33, е посочена 34-та забележка. Тя е поместена на с. 74 и с. 75. Тук именно Ст. Захариев разказва легендата, за която вече стана дума:

       „Половин час на север от селото в подножието на Коюн тепе /Овчите хълмове/, има един исполински гроб, дето селяните на всеки Гергьовден отивали вседомовно, та клали овни върху гроба, в жертва на героя, и се гощавали за спомен. За този Български герой доказват, че бил някой си войвода Георги, който при завоеванието вардил крепостта, която е на средния връх на Коюн тепе, сега развалена. Той като излезнал с воините си на Гергьовден да отблъсне турското нападение, в сражението му отсекли главата и той без глава припкал, докато паднал на това място, дето после го заровили, и за чест му принасяли жертва Черногорци, но преди 70 години със силата на Каванозовци, турците го отнели и го нарекли: Ялѫнъсча Гази, та сега е дервишко теке.”

Проф. Пламен Павлов и проф. Иван Тютюнджиев в книгата си «Българите и Османското завоевание – краят на XIII – средата на XV в.”, /от с. 56 до с. 66/, Велико Търново, 1995 г., правят критичен разбор на историческите извори и стигат до извода, че Пловдив е превзет от турците през 1370 г. Като се позовават на турския историк Идрис Битлиси двамата наши историци във вече посоченото тяхно изследване /на с. 59/ отбелязват „…че Пловдивският управител „избягал при сърбите”. По-надолу /на с. 59 и на с. 60/ те поясняват: „Това означава, че той намерил убежище във владенията на деспот Йоан Углеша. Скоро след това пък последвал злощастният поход към Черномен”. Има се предвид разгрома на християнските войски на братята Вълкашин и Углеша през 1371 г., след който границата между България и държавата на османските турци била преместена по билото на Средна гора.

В стремежа си да фиксирам точна година на събитията, случили се на Овчите хълмове, се консултирах и с проф. д. ист. н. Христо Матанов. Като се позова на турския историк Садеддин /Корона на историите на Ходжа Садеддин, Превод от османотурски език, студия и коментари Мария Калицин, Велико Търново, 2000 г., с. 173./, той също ми обърна внимание върху това, че българският управител на Пловдив бяга в Сяр /столицата на сръбския деспот Йоан Углеша – чичо на Крали Марко/ през 1370 г. По това време територията на Овчите хълмове и въобще на дн. Пазарджишки край са част от Пловдивска област. Ето защо приемам, че събитията, които би трябвало да са прототип на Стефан-Захариевата легенда са станали през 1370 г.

В подкрепа на това, че наистина в подножието на Овчите хълмове /Дългия хълм/, е бил гробът на войводата Георги, трябва да се направят следните пояснения:

От текста на Ст. Захариев се разбира, че гробът на войводата Георги се е намирал на половин час път в посока на север от Черногорово, в подножието на Коюн тепе /Овчите хълмове/. Тези координати се потвърждават от руска „КАРТА НА ЧАСТТА ОТ БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ, ОБХВАЩАЩА ТЕАТЪРА НА ВОЙНАТА 1877–1878 г.”. По-долу е показана тази част от въпросната карта, където се намира регионът на село Черногорово.

Вижда се, че съвсем близо до пътя, който свързва Черногорово и Овчеполци, вляво, в подножието на един от Овчите хълмове /Дългия хълм/, е отбелязано следното: „Разв. турец. мон”. Този надпис категорично свидетелства, че на посоченото място през 1878 г. все още е имало руини от  „турски манастир”. Това всъщност е т. нар. „дервишко теке”, за което говори Ст. Захариев.

Разгледана в светлината на тук представената руска карта от 1878 г., легендата за войводата Георги и защитата на крепостта на Овчите хълмове /Острия връх/ през втората половина на XIV в., получава своята несъмнена достоверност.

2. По отношение на 836 година, посочена върху другия паметник, трябва да се приведат следните аргументи:

         При археологически разкопки през 2005-2006 г., сред руините на крепостта на Овчите хълмове /на Острия връх/ са намерени показаните под този текст керамични фрагменти, върху които е изобразен прабългарският /езически/ знак ипсилон Y. Тези керамични фрагменти потвърждават определена позиция. Тази, че в крепостта на Овчите хълмове /на Острия връх/ са пристигнали прабългари /вероятно в голяма степен славянизирани/ или славяни /силно повлияни от прабългарската култура/, в периода след 836 г. и преди 864 г., т. е. във времето от 836 г., когато кан Маламир и кавхан Исбул превземат  Пловдив и Пловдивска област, до 864 г., когато княз Борис I /852-889/  въвежда християнството в средновековна България.

За българската историография не подлежи на съмнение, че през 836 година Византия започва война с България. Българските войски начело с кан Маламир и кавхан Исбул предприемат ответни действия и стигат до Одрин. След това се отправят към Пловдив, превземат го и този древен град и принадлежащата му област, която е включвала и днешния Пазарджишки край, трайно са присъединени към България. По същество към тази позиция се придържа и проф. Красимира Гагова, според която Пловдив и областта му са включени в българската държава при кан Маламир /836 г./. /Кр. Гагова, „Тракия през българското Средновековие. Историческа география”, София, 2002 г., с. 41/.

Куковските могили

Πaзapджиĸ. B paйoнa нa ceлo Чepнoгopoвo имa чeтиpи мoгили, ĸoитo cвидeтeлcтвaт, чe тaм e имaлo cтapo тpaĸийcĸo ceлищe. Интepecът ĸъм тяx oт cтpaнa нa apxeoлoзитe бe пpoвoĸиpaн oт нaдeждaтa, чe cлeд paзĸoпaвaнeтo им щe ce oтĸpият интepecни фaĸти, cвъpзaни c нaй-дpeвнaтa иcтopия нa ceлищeтo. Taĸивa пpoyчвaния нa двe oт мoгилитe в мecтнocттa „Eмepлии“ бяxa нaпpaвeни пpeз лятoтo нa 2010 гoдинa, ĸaтo pъĸoвoдитeл бe н.c д-p Дaниeлa Aгpe. Toгaвa бяxa нaмepeни чacти oт злaтeн вeнeц, cpeбъpнa чaшa c пoзлaтa, чacти oт cpeбъpнa вepижĸa, чacти oт нaĸити – вcичĸи oт ІV в. пp.н.e. Cпopeд apxeoлoзитe тeзи цeннocти ca пpинaдлeжaли нa знaтeн тpaĸийcĸи apиcтoĸpaт. Cпeциaлиcтитe пoпaднaxa и нa ĸyлтoвo cъopъжeниe, в ĸoeтo ce oтĸpиxa фpaгмeнти oт ĸepaмични cъдoвe, зъpнo, чepyпĸи oт миди. B дoĸлaдa cи yчacтницитe в eĸcпeдициятa пocoчвaт, чe в цeнтъpa нa eднaтa мoгилa e oтĸpитa pитyaлнa ямa, нo гpoб липcвa. Ha бaзa нa oтĸpититe в ямaтa мaтepиaли, изгpaждaнeтo нa мoгилaтa cлeдвa дa ce oтнece ĸъм IV в. пp. Xp. Уcтaнoвeнo e cъщo, чe пpeз XІІІ вeĸ в нacипa нa мoгилaтa ca извъpшвaни пoгpeбeния. Bтopaтa мoгилa e paзpyшaвaнa мнoгoĸpaтнo oт имaняpи. Oгpaбeн и paзpyшeн e цeнтpaлният гpoб. Oтĸpититe мaтepиaли пoзвoлявaт тoй, ĸaĸтo и изгpaждaнeтo нa мoгилaтa, дa ce дaтиpaт в ĸpaя нa IV-III в. пp. Xp. Πpeз XІІІ вeĸ нacипът нa мoгилaтa e изпoлзвaн зa нeĸpoпoл. Зa cъжaлeниe пpeди apxeoлoзитe в мoгилитe ca влeзли имaняpитe, ĸoитo ca „зaбpaвили“ caмo няĸoлĸo злaтни нaĸитчeтa oт ĸopoнa, плoдчe oт ĸopoнaтa, cpeбъpнa вepижĸa и ĸocтицa oт тялoтo. Kpaжбaтa ce e cлyчилa пpeди пoвeчe oт cтo гoдини, нo имeннo тaĸивa имaняpcĸи нaбeзи пpeчaт нa cпeциaлиcтитe дa paзĸpият пoвeчe фaĸти зa пpинaдлeжнocттa нa пoгpeбaния в нeя мъж, вepoятнo мecтeн apиcтoĸpaт или влaдeтeл.

Личности 

Поп Тодор Лазаров Куков

Поп Тодор Лазаров Куков е български духовник и революционер. Роден е в село Черногорово, в семейството на Лазар и Карамфила Кукови. Не се знае къде е учил и кога е бил ръкоположен за свещеник, но е бил сред най-уважаваните личности в село Черногорово и стоял начело на всички обществени и културни начинания. Няма сведения с. Черногорово да е посещавано от Васил Левски, но се знае, че поп Тодор бил посветен в революционното дело. Предполага се, че това се дължи на поп Грую Бански, с когото били близки приятели. Двамата свещеници се свързвали чрез Троян Ангелов Полизанов. Неясни са сведенията за революционен комитет и в навечерието на Априлското въстание, но очевидно е имало такъв и поп Тодор е бил негов член, понеже той и съселянинът му Гого Колев Дамянов заминали за Панагюрище и оттам за Оборище. След закриване на събранието поп Тодор търгнал за Черногорово, но в Пазарджик бил заловен от турските власти и подложен на разпит. Поради липсата на доказателства за участие във въстанието след два дни бил освободен. Отсъствието на поп Тодор от селото осуетило и обявяването на въстанието там. Участието му на Оборищенското събрание е посочено само от Димитър Страшимиров, докато Захари Стоянов не го споменава изобщо. Не е посочен и в турски документи.

Стефан Костадинов Пилафов – Борю (1925 – 1944), български партизанин“- Цитат от интервюто на Светвка Венчева с Костадин Пампов).

Спорт

(,,Спортен клуб Ботев – 2020 е създаден през 2020 г. в село Черногорово от любители на спорта с една единствена ЦЕЛ: Стадионът и базите на село Черногорово да станат предпочитано място за всички, обичащи да спортуват и да играят любимата си игра, а младите жители на селото да могат да се обучават и развиват в профeсионален план“– Цитат от сайта на Футбулният клуб).