Синитово, срещано и с неправилното изписване Синитево, е село в Южна България, област Пазарджик, община Пазарджик.

Намира се в Горнотракийската низина в непосредствена близост до т.нар. Бесапарски ридове – хълмове в подстъпите на Родопите. Разположено е на десния бряг на река Марица и отстои на около 6 км от съседния град Пазарджик и на около 30 км от Пловдив.

Знаме и Герб на селото

История

Селото възниква през ХVІ – ХVІІ век. През Възраждането е чифлигарско село. Бег на селото е бил Хаджи Ибрямоглу, който имал чифлик и в Чангърлий (дн. Звъничево). След Oсвобождението в селото остава само българско население и земята става собственост на местните българи.

Оброчна плочка на Диоскурите, открита в землището на Синитово. Експонат на Регионален исторически музей Пазарджик

Личности

Атанас Димитров – Бабата (1875-1905), български революционер Георги Спасов (1943-2001), български поет, писател, журналист и политик. Неговият роман „Село на баир“, както и повестите му „Прозорците на небето“ и „Краят на Белия лебед“ описват „величието, славата и подвизите, радостите, страданията и патилата на красното село Бесапара“. Петко Петков (1946-2020) – български футболист, клубна легенда на „Берое“

Атанас Иванов Димитров, наречен Баба̀та и Пазарджиклията, е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Биография

Роден е в пазарджишкото село Синитово в семейството на учител. Рано остава сирак и става шивач, като работи като калфа в Пазарджик, а по-късно – в София. В София постъпва в Унтерофицерското училище и през 1897 година става член на ВМОРО. Наречен е Бабата заради едрото му телосложение и голямата му глава. Атанас Бабата заедно с Марко Лерински, Христо Чернопеев и Михаил Апостолов Попето, е сред първите военни инструктори, изпратени в Македония от Гоце Делчев. През 1897 Атанас Бабата постъпва във върховистката чета на Антон Бузуков и заедно с четите на Гоце Делчев и Кочо Муструка обикалят Драмско и Сярско.

В началото на 1901 година Атанас Бабата е помощник войвода в тиквешката чета на Петър Юруков, а по-късно същата година става самостоятелен войвода. Участва в аферата „Мис Стоун“ заедно с Христо Чернопеев, Яне Сандански, Сава Михайлов, Кръстьо Асенов и Андон Кьосето. По време на Илинденско-Преображенското въстание четата на Атанас Бабата действа в Кратовско, където води няколко тежки сражения с многохилядна турска войска. След въстанието Атанас Бабата заминава за кратко в София, а на 5 декември 1903 година отново навлиза в Кратовско с чета в състав:

В Кратовско основният проблем пред Атанас Бабата е засилената след въстанието сръбска пропаганда. След предателство от сърбомани на 11 юли 1904 година четите на Атанас Бабата, Славейко Арсов и Стоян Донски са обградени при светиниколското село Горно Гюгянци. След шест часово сражение, в което турците използват артилерия и кавалерия, четите успяват да пробият кордона и да се измъкнат, като загиват 20 четници и войводата Донски, а раненият войвода Славейко Арсов се самоубива. След сражението кратовската чета на Атанас Бабата извършва клане в Кокошине като наказва със смърт шпионите.

На 13 декември 1904 година кратовската чета на ВМОРО под командването на Атанас Бабата изненадва и разбива в Шопско Рудари сръбската чета на Йован Довезенски. Осем сръбски четници загиват и четата се пръска. На другия ден войводата Боби Стойчев унищожава изцяло в манастира край Беляковци откъснала се група от четата на Довезенски.

На конгреса на Скопския революционен район, провел се на 2 януари 1905 година над село Кнежево, Бабата е избран за член на окръжното ръководство на Скопски район заедно с Даме Груев, Ефрем Чучков, Кръстьо Българията и Мише Развигоров.

На 25 юни 1905 година четата на Атанас Бабата попада на потеря между селата Куклица и Пендак. Четата от 21 души заема връх Видим, над Долна Куклица, който е обсаден от няколкохилядна турска войска и башибозук. От Куманово пристигат и два ескадрона османска кавалерия, а по-късно и планинска артилерия, която започва да обстрелва върха. След приключване на мунициите четниците чупят пушките си, унищожават архива и се самовзривяват. Последен възпламенява своята бомба войводата. В сражението загива и четникът Йосиф (Йоско) Панайотов от Стара Загора, избягал в четата кадет от Военноморското училище във Варна.

Деецът на ВМОРО Стефан Аврамов пише за Атанас Бабата:

„ Бабата беше една от крупните фигури на освободителното движение. И каква вяра имаха в него Гоце, а след това и Даме! Със своята неизчерпаема енергия и свеж дух той будеше от вековен сън поробената рая и ѝ вдъхваше животворен ентусиазъм за борба и вяра в започнатото освободително движение… Неговата челичена структура, добрият му дух и творческа енергия не му даваха покой. Той не познаваше що е умора. Неговата смелост и решителност са редки в историята на македоно-одринското освободително движение. “

Георги Атанасов Спасов (1943 – 2001 г.) е български поет, писател, журналист и политик.

Роден е на 18 април 1943 г. в с. Синитово, област Пазарджик. Завършва „Българска филология“ във Великотърновския университет „Кирил и Методий“. През 1967 г. сключва граждански брак с Величка Костова, с която имат 2 синове – Атанас и Иво.

Работи като директор на училище „Васил Априлов“ в Синитово, директор на Окръжния пионерски дом в Пазарджик, журналист във в. „Септемврийско знаме“ в Пазарджик, главен редактор на в. „Чапаевски зов“ в Белово. Включва се в дейността на неформалните организации през 1988 г.

Той е сред основателите и говорител на СДС[1]. Участва в Кръглата маса през 1990 г. Народен представител е от Великотърновски избирателен район в Седмото велико народно събрание през 1990 – 1991 г. Директор е на вестник „Демокрация“.

От 1993 г. до 1997 г. е съветник на президента Желю Желев.

Умира в София на 14 май 2001 г.

Литература

„Вест“ (поезия, изд. „Народна младеж“, 1979 г.),
„Добрият човек“ (поезия, изд. „Хр. Г. Данов“, 1981 г.),
„Свободен пейзаж“ (поезия, изд. „Мисъл-90“, 1991 г.)
„СъществуваНЕ“ (афоризми, изд. „Фльорир“, 1993 г.)
„Вечен живот“ (поезия, изд. „Лице“, 1996 г.)
„Село на баир“ (роман, изд. „Слово“, 2002 г.)
„Памет“ (поезия, изд. „Лице“, 2003 г.)
„Лабиринтът“ – том първи (проза, изд. „Фльорир“, 2007 г.)
„Лабиринтът“ – том втори (поезия, изд. „Фльорир“, 2007 г.)
Творбите на Георги Спасов са превеждани на руски, френски и италиански език.

През 2007 година излизат томове първи и втори от събраните съчинения на Георги Спасов, озаглавени „Лабиринтът“. Първият том включва публикуван („Село на баир“) и непубликувани романи, повести, новели и разкази (изд. „Фльорир“, януари 2007 г., София). Вторият том е посветен на поезията на твореца – публикувани и непубликувани поеми, стихове, стихограми и фрагменти (изд. „Фльорир“, юли 2007 г., София).

Награди

„Южна пролет“
„Братя Кирил и Методий“
„Цветан Зангов“
„Пейо Яворов“
„Ецио Джузиано“
„Ергосфера“

Петко Петков (3 август 1946 – 10 януари 2020) е български футболист, централен нападател и треньор по футбол.

Клубна легенда на Берое (Стара Загора), за който има 260 мача със 144 гола в „А“ група и 92 мача с 89 гола в „Б“ група. Двукратен голмайстор на „А“ група през 1974 г. (с 20 гола) и през 1976 г. (с 19 гола). През сезон 1974/75 вкарва рекордните 51 гола в „Б“ група. Бележи също 14 гола за Берое в евротурнирите – 9 в Купата на УЕФА и 5 в КНК. В „А“ група има също 20 мача с 8 гола за Академик (Свищов). Шампион и носител на Купата на Австрия с отбора на Аустрия (Виена), за който има 51 мача с 10 гола в Австрийската Бундеслига. Умира на 10 януари 2020 г. след кратко боледуване.

Храм „Свети вмчк Георги Победоносец“

Построен през 1884 г. По случай 130 години от основаването му е издадена книгата.

ЧИТАЛИЩЕ – „СЪЗНАНИЕ -1927“

Библиотеката на читалището разполага с 13000 тома книги. Предлагат се и различни групови културни дейности  като: рисуване и моделиране, кръжок и Хор за автентични песни.

ОУ“В.Априлов“ с.Синитово