Пищигово е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, област Пазарджик.

Село Пищигово се намира в североизточната част на Пазарджишкото поле. Разположено е на половин километър от река Луда Яна, върху левия бряг на Вадицата, канал на реката. Надморската му височина е 220 метра. Разстоянието между Пищигово и Пазарджик е 12 km. Свързани са чрез шосе през село Добровница. Най-близките села на Пищигово са Крали Марко, Черногорово, Добровница, Мало Конаре и Съединение.

Кметството

История

Не е съвсем ясно възникването на селото и произходът на името му. В неговото землище са пръснати 17 тракийски надгробни могили, които показват, че то е било гъсто обитавано от траките. Остатъци от стари селища, като строителни материали, делви с остри дъна (тракийски) и широки дъна (средновековни) и др., се намират на много места. Най-сигурни остатъци от стари селища се намират на две места: едното при Голямата могила – на 2 km. западно от селото, а другото при Куруджийска могила – на 1,5 km. източно от селото. Тези стари селища вероятно са съществували в тракийско време, но каква е била съдбата им през средните векове не е известно. Също не е известно какви селища са се намирали по време на турското завоевание в землището на Пищигово.

Според турски документ от 1576 г. в Пищигово, което се наричало Айгърлар, имало един едър овцевъд и той бил турчин. Следователно в селото е имало турско население. Наличността на турски имена на местности в землището на селото между българските потвърждава този факт. Името Айгърлар (Атовете) и народното предание говорят за връзка със село Конаре, чието население е отглеждало държавни коне. А пищиговци отглеждали айгъри (жребци), без да знаем дали това е било също срещу известни правдини. До 1925 г. граница между землищата на Мало Конаре и Пищигово не е имало и землището на Мало (Доганово) Конаре в далечно минало се е простирало на север чак до село Алифаково (заличено през 1888 г. поради изселване) и Черногорово. Това показва, че Пищигово се е създало и развило върху землището на Мало Конаре. Ето защо вероятно преселници от Конаре, а може би и такива от други околни села, например Черногорово, са се заселили в Пищигово при възникването му. Не може само да се установи дали преселниците от Конаре първи са основали селото или турци са направили това. Турците рано изчезват и за тях се губят всякакви спомени. Селото се развива като българско село, в което идват нови преселници, особено от Доганово, сред крамолите в него между турското и българското население.

Името на селото се развива все на турски език. Айгърлар става Айгъркьой, както го наричат турците дори през XIX век. Освен това турците му турят същевременно още едно турско име – Чифчикъс (Земеделка мома). Това ново име се обяснява с обстоятелстото, че жените на селото се занимавали интензивно със земеделие, тъй като мъжете са били повече ангажирани с коневърдство – изобщо с животновъдство.

Върху потира на черквата „Св. Харалампи“ в Черногорово има надпис от 1857 г., където е казано, че храмът е изграден с иждивение (помощи) от с. Чифчикъс, Балдьово, Фересли.

Но по същото време, както и след Освобождението, селото се нарича с българско име Пищигово. На гърба на една черковна книга в черквата на с. Черногорово има бележка от тогавашния свещеник, в която се поменава село Пищигово с дата 1867, август, 18 ден. В книгата на Стефан Захариев „Географико историко статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза“ от 1870 год за Пищигово се казва „село в полето на половин час път от Доган (Мало Конаре) и на 2 3/4 часа от Пазарджик с 85 къщи и 320 жители българи земеделци и скотовъдци.“ Материалите за тази книга са били събрани до 1851 год, което означава, че по това време вече се е използвало името Пищигово.

В Пищигово сравнително късно се построяват черква и училище. Първата черква „Св. Димитър“ била построена през 1865 г. Преди нея имало нещо като училище в една полуизба – дюкян. Стоян Захариев дори не съобщава за училище в Пищигово към 1865 г. Първата черква се срутила по време на Освободителната война и руското управление през 1879 – 1978 г. била построена сегашната черква, както и спрециална училищна сграда, която изгаря в 1914 г. В 1922 г. се построява днешната училищна сграда. В 1929 г. било основано читалище „Пробуда“, а в 1959 г. е постоена сегашната му сграда.

Пищигово е взело участие в партизантското движение с 2 партизани, от които един е убит. В селото е построен паметник през 1966 г. в памет на Г. Карабаджаков, Георги Ганчев и Стефан Палев.

Личности

 

Йордан Тунчев (р. 1933), български офицер, генерал-майор от Държавна сигурностдоц. д-р Милен Куманов (1942-2021), български историк. Милен Костадинов Куманов е български историк, енциклопедист, библиограф, архивист, биограф и филантроп.

 

Йордан Ангелов Тунчев е български офицер, генерал-майор от Държавна сигурност.

Биография

Роден е на 1 януари 1933 г. в пазарджишкото село Пищигово. Завършва „Право“ в СУ „Климент Охридски“. От 12 март 1973 г. е началник на Държавна сигурност в Окръжното управление на МВР-Пазарджик. През 1975 г. изкарва 5 месечен контраразузнавателен курс в СССР. От 10 януари 1983 г. е началник на Окръжното управление на МВР-Пазарджик. След това до 1 декември 1991 г. е заместник-началник на управление.[1] Съдебен заседател във Военната колегия от 1981 г. През 1986 г. е награден с орден „Народна република България“ III степен за участие във Възродителния процес.

Биография
Милен Куманов е роден на 13 февруари 1942 година в пазарджишкото село Пищигово, в семейството на Костадин и Илина Куманови. Между 1960 и 1965 година следва паралелно специалности „История“ и „Български език и литература“ в Софийския университет. Работи като библиограф в Окръжна библиотека „Георги Кирков” в Сливен, инспектор в отдел „Култура” на Окръжния народен съвет в Сливен, а от 1971 година става научен сътрудник в Института за история при БАН. Между 1972 и 1974 година е асистент по нова история в Медицинска академия, а от 1981 година е ст.н.с. ІІ степен (доцент) в Института за история при БАН.
Участва в многобройни национални, регионални, краеведски и международни научни форуми. Сред тях в Русия (Дубна, 1977); Румъния (Букурещ, 1980); Монголия (Уланбатор, 1982); Чехословакия (сега: Чехия; Бърно, 1982); Югославия (сега: Сърбия; Белград, 1988); Хърватия (Риека, 2008); Австрия (Виена, 2012); Сърбия (Цариброд, 2013); Украйна (Харков, 2016); Турция (Анкара, 2017); Австрия (Виена, 2018); Турция (Истанбул, 2019); Сърбия (Панчево, 2020); Украйна (Харков, 2021); Австрия (Виена, 2021).
Пенсионира се през 2008 година, а през 2010 година депозира в Централния архив на БАН 230 свои ръкописни бележника с непубликувани историко-библиографски изследвания. През 2012 година заедно със съпругата си Александра Куманова предава част от личната си библиотека на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” (НБКМ), Централната библиотека на Българската академия на науките (БАН), Библиотеката към Института за исторически изследвания при БАН, Библиотеката към Института за литература при БАН, Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ).
Умира на 22 ноември 2021 година в София.

Библиография
• България. Кратък исторически справочник, 3. София, 1983, 431 с. (в съавторство с В. Николова).
• Политически партии, организации и движения в България и техните лидери (1879-1949). Кратък исторически справочник. София, 1991, 256 с. (съставител)
• Абдикацията на цар Фердинанд. Документи, спомени, факти. София, 1993, 102 с. (съставител)
• Александър Малинов – познатият и непознатият. София, 1993, 124 с.
• Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993, 288 с. (съставител)
• Българските политически водители 1879-1994. Албум-справочник. София, 1994, 255 с. (съставител)
• Личният архив на Стефан Стамболов. Писма, телеграми, записки и дневници. 1-5. София, 1994-1997, 331 с., 296 с., 687 с., 574 с. (съставител)
• Стефан Стамболов. Парламентарни речи 1879-1894. София, 1995, 552 с. (съставител)
• Стефан Стамболов. Публицистика 1875-1895. София, 1996, 583 с. (съставител, съавт. Д. Иванов).
• Българо-турски военни отношения през Първата световна война 1914-1918 г. С., 2004 (Заедно с Иван Колев).
• 50 години Полиграфически комбинат “Д. Благоев”. С., 2004, 138 с. (съставител)
• Албум Стефан Стамболов. С., 2004, 378 с. (съставител)