Селото е разположено в Пазарджишкото поле на 12 км от града, което със своята плодородност, благоприятства за развитието на зеленчукопроизводство, лозарство и овощарство.

Традиционно се отглеждат фъстъци и дини. Землището на селото е обитавано още по тракийско време.. разположено от двете страни на Елшишка река (или още Черешова) с южно изложение. Непосредствено след края на селото в северна и северозападна посока се усещат първите възвишения на средногорските хълмове, на север на около 5 км разстояние изпъква височината Сакарджа (416 м), а на запад, на около 3 км – височината Иланджа (400 м).

По отношение на релефа си землището на Априлци се разделя на 2 части: северна хълмиста и южна равнинна. В северната изпъкват споменатите височини Сакарджа и Иланджа. Южната е ниската част от землището на Априлци и се спуска към Горнотракийската низина на юг.

Кметство и Здравна служба

                                                 

История

Дълга е историята на село Априлци. Още в древни времена, землището на селището е обитавано от траките. Множеството открития при правените разкопки са доказателство за това. Наред със съществуването на много тракийски могили край селото са намерени редица предмети свидетелстващи за тракийско разпространение, сред които: Бронзова монета на тракийския владетел Амадок I.

Относно въпроса кога е създадено селото няма единно мнение. Знае се, че първоначално е било турски военен обект при калето Сакарджа, където след това се заселва турско население. Това може би се случва през XV – XVI век. Първото споменаване на селище с наименование Абдуларе датира от 1576 г., когато в османски регистър пише, че в селото имало 2 турци, едри овцевъди.

Разпространени са редица легенди, споменаващи за село под името Бодерово, което се е намирало в югозападната част на днешното землище (дн. Белия бряг), но по една или друга причина е изселено от там. Най-вероятно в още преди идването на османците, е съществувало село с името Бодерово, което е изчезнало. Около военния пункт при калето Сакарджа, което кале е преценено от турците като добро военно-стратегическо място, се образува днешното село. Постепенно се заселват край него османци, сред които са посочените 2 едри овцевъди.

Според най-новите изследвания посветени на цялата област, може да се твърди че през 1625 г. в селото вече има християнски семейства. От публикувани османски извори е очевидно, че през целия период на Османското владичество Априлци се развива като селище с преобладаващо мюсюлманско население, като за известни периоди от време се заселват и християни. През 1870 г. известния възрожденски учител Стефан Захариев от Татар Пазарджик в своята книга, посветена на Татарпазарджишката кааза, споменава за село под името Абдуларе (Бодерово). В него живеели 200 жители турци, имало 1 джамия и 60 къщи. В същия текст, той посочва, че през 1620 г. в селото имало българи, които се разбягали от чумата. По време на Освобождението (1878) селото е с чисто турско население. Турците се изселват и на тяхно място се заселват българи от пострадалите заради Априлското въстание и последвалата война райони.

Започва нов живот за селището. Строят се църкви и се развива духовния живот. Още от самото начало в селото се разпространяват и двата клона на християнството – православието и протестантството. Влиянието на евангелизма в селото, води началото си още от 1889 г. когато се създава първото евангелско общество. През 1909 г. се създава и евангелска църква. Постепенно около църквата се създава общество на вярващи, което в годините достига до 200 души. Тя се изявява като една от най-големите в страната. Евангелските служби се посещавали от цели семейства.

Православната църква е построена през 1903 г. Носи името „Св. Димитър“. Първия свещеник е хаджи Иван Поплазаров. През годините свещеници са били: Цветан Дмамбазов, Васил Караджов и др. Постепенно към църквата се сформира и женски хор.

През 1908 г. е създадено и читалище „Съзнание“, в основата на неговото образуване стои фигурата на протестанта Георги Йорданов. Изявен земеделски деец, достигнал до поста министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1931 г.

През 1934 г. под решението на новите закони, се стига но преименуване на селото. Известният земеделски писател Трифон Кунев, съветва Георги Йорданов, че селото трябва да носи името „Априлци“, заради това, че хората преселили се тук са пряко свързани с Априлските събития от 1876 г. Така от 1934 г. селото носи днешното си име.

Забележителности

В покрайнините на селото са открити златни ракли и накити, а върху сегашните къщи някога е имало турски гробища. На север от Априлци има руини от старо турско селище, а в коритото на местната река Черешка са намерени сребърни прибори и съдове.

В селото има 3 църкви – православна, протестантска и петдесятна, читалище, здравна служба, няколко магазина и кафене. Има и училище, което не функционира.

Личности

Георги Йорданов (БЗНС)

Георги Йорданов Илчев (1 март 1878 – 23 декември 1950) е български политик, един от дейците на Българския земеделски народен съюз. Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1931 – 1932)

Роден на 1 март 1878 г. в пазарджишкото село Априлци в семейството на Йордан Илчев. Дядото на Георги е взел активно участие в Априлското въстание (1876). Убит е на връх Еледжик от турците. Мястото, където намира смъртта си е известно днес под името – Илчов гроб или Илчова поляна. През 80-те години на XIX век Георги Йорданов се преселва със семейството си в Априлци (тогава Абдуларе). Поради това, че с. Абдуларе е новоизграждащо се и няма все още училище, където да се образоват децата, през 1886 г. той отново е в с. Церово като ученик в първо отделение и учи там до завършването на трети прогимназиален клас.

Завръщайки се в Априлци, той се отдава на земеделски труд и духовно самообразование. Голяма роля за неговото изграждане като личност изиграва местната евангелска общност, в която е член. На базата на авторитета, който си изгражда в началото на XX век, през 1905 г. у него назрява идеята да се включи в средите на БЗНС. Това се случва непосредствено след прочитане на издавания от Цанко Церковски – земеделски календар. Идеите за сдружаване на земеделците се струват доста привлекателни на Георги Йорданов. Така на 22 юни 1906 г.в град Пазарджик се основава първата земеделска дружба в околността, в която и той се включва като член. На следващата година, на 20 октомври 1907 г., дядо Георги заедно със Запрян Цоков и редица други по будни младежи основават земеделска дружба и в с. Априлци. Започва се активна организационна дейност. Георги Йорданов е и в основата на основаното през 1909 г. читалище в селото, носещо името „Съзнание“. Израснал като авторитетна и престижна фигура е забелязан от ръководните органи на БЗНС и е приет за член на Управителния съвет на съюза през същата година. Стига дори до кандидатстване за народен представител в Елховска околия през 1911 г. но не е приет.

Влизане в политиката

На проведения конгрес на БЗНС през 1919 г. Георги Йорданов държи една впечатлителна и обаятелна реч. Именно тази му реч, заедно с неговата представителна фигура с абата и потурите не остават незабелязани от Александър Стамболийски. Земеделския трибун възкликва, след като изслушва речта на дядо Георги – „Ето това е нашият Цицерон“. Така Георги Йорданов се отличава и успява да достигне до ръководните постове в БЗНС. На проведените избори през 1920 г. той отнов се канидатира за народен представител в Струмишка околия и е избран. През цялото управление на Стамболийски, той остава в Македонския край, където успява да възстанови редица тамошни дружби и да съдружи селяните. След преврата на 9 юни 1923 г., когато е свален и убит Стамболийски, той е арестуван и прекарва до 1926 г. в Пазарджишкия затвор.

Врабча 1

На 21 декември 1926 г. се поставя началото на БЗНС Врабча 1 Георги Йорданов заедно с Димитър Гичев, Константин Муравиев е в основата на новата земеделска организация. Георги Йорданов е определен за редактор на в-к „Сеяч“. Постепенно тази нова земеделска партия придобива масовост в обществените среди. 46-о правителство на България (1931). Източник: ДА „Архиви“
На 21 юни 1931 г. се провеждат избори за правителство. Спечелва коалицията Народен блок в която се намира и БЗНС Врабча 1, а Георги Йорданов е избран за министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Министър-председател е водачът на Демократическата партия Александър Малинов. Но проблемите в коалиционното правителство не закъсняват и още в края на 1931 г. премиерското място се заема от Никола Мушанов. Георги Йорданов остава на министерското кресло до септември 1932 г., когато е заменен от по-младия член на БЗНС – Вергил Димов. След преврата от 19 май 1934 г. Георги Йорданов е главен редактор на в-к Селски глас до 1938 г. Статиите са му посветени изцяло на религиозно-просветна тема. От 1933 г. е член на ПП на БЗНС-обединен (БЗНС „Александър Стамболийски“ и БЗНС „Врабча 1“). В периода 1935 – 1944 г. ръководи опозиционната група „Селски глас“

По време на Втората световна война той заема позицията на противник на включването на България във войната на страната на Германия. След 9 септември 1944 г. той отново се включва активно в живота на земеделската партия. Привърженик е на Г. М. Димитров, а по-късно е член на опозиционния Български земеделски народен съюз – Никола Петков. Той заема с достойнство позицията, която се споделя и от Никола Петков против всякакво единодействие с политиката на ОФ. Заради пребиваването му в опозиционната група, след обесването на Никола Петков, през месец септември 1946 г. Георги Йорданов е въдворен под домашен арест в Априлци, където е принуден най-унизително да се разписва всеки ден в кметството. Умира на 23 декември 1950 г.

Семейство
От брака с първата си съпруга Мария Кюсакова им се раждат три деца: Велика, Верка и Иван

След смъртта на Мария, Георги Йорданов се задомява с Петра Медарова. Раждат им се шест деца: Кръстана, Йордан, Богдана, Зора, Райна, Здравка

Извадки от негови изказвания
„Да искате от мен да се откажа от своето вероизповедание, в което съм израсъл – това никога няма да направя! Аз няма да бъда достоен да бъда министър на България, ако стана вероотстъпник и клетвопрестъпник и то за какво – за едно попикано министерско кресло. Никога!“ – думи изречени по време на натиска, който му се оказва, за да мине в православното лоно преди да стане министър.

„Младежта винаги се е бунтувала справедливо против неправдите в живота и се е борила за велики дела и правда. Тя е била в челните редици в борбата за по-добър живот и за правда в него“ – в слово пред ученици

„Във време на буря, когато кормчиите са заети с управлението на кораба и с неговото спасяване, не е почтено тия, които спасяваме, да застават с нож в ръцете си. Наистина, и сега е лошо, но има и по-лошо. Време е когато всички трябва да се сплотим и заработим с дружни усилия за спасението на българската държава от страшна катастрофа, към която я тикат мнозина и отдясно и отляво. Вместо да критикувате, елате да работим“ – реч произнесена на посещение в Русе през 1932 г.

„Докога българският народ ще се събира в църкви и ще върви след катафалки? Докога ще оплакваме тия, на които другите отнемат живота? Не плачете за мене, аз изпълних своя дълг. Изпълнете и вие дълга си за свобода и демокрация“ Из надгробно слово при смъртта на земеделеца Замфир Филипов 1946 г.По време на Втората световна война той заема позицията на противник на включването на България във войната на страната на Германия. След 9 септември 1944 г. той отново се включва активно в живота на земеделската партия. Привърженик е на Г. М. Димитров, а по-късно е член на опозиционния Български земеделски народен съюз – Никола Петков. Той заема с достойнство позицията, която се споделя и от Никола Петков против всякакво единодействие с политиката на ОФ. Заради пребиваването му в опозиционната група, след обесването на Никола Петков, през месец септември 1946 г. Георги Йорданов е въдворен под домашен арест в Априлци, където е принуден най-унизително да се разписва всеки ден в кметството. Умира на 23 декември 1950 г.

Семейство

От брака с първата си съпруга Мария Кюсакова им се раждат три деца: Велика, Верка и Иван

След смъртта на Мария, Георги Йорданов се задомява с Петра Медарова. Раждат им се шест деца: Кръстана, Йордан, Богдана, Зора, Райна, Здравка

Извадки от негови изказвания

„Да искате от мен да се откажа от своето вероизповедание, в което съм израсъл – това никога няма да направя! Аз няма да бъда достоен да бъда министър на България, ако стана вероотстъпник и клетвопрестъпник и то за какво – за едно попикано министерско кресло. Никога!“ – думи изречени по време на натиска, който му се оказва, за да мине в православното лоно преди да стане министър.

„Младежта винаги се е бунтувала справедливо против неправдите в живота и се е борила за велики дела и правда. Тя е била в челните редици в борбата за по-добър живот и за правда в него“ – в слово пред ученици

„Във време на буря, когато кормчиите са заети с управлението на кораба и с неговото спасяване, не е почтено тия, които спасяваме, да застават с нож в ръцете си. Наистина, и сега е лошо, но има и по-лошо. Време е когато всички трябва да се сплотим и заработим с дружни усилия за спасението на българската държава от страшна катастрофа, към която я тикат мнозина и отдясно и отляво. Вместо да критикувате, елате да работим“ – реч произнесена на посещение в Русе през 1932 г.

„Докога българският народ ще се събира в църкви и ще върви след катафалки? Докога ще оплакваме тия, на които другите отнемат живота? Не плачете за мене, аз изпълних своя дълг. Изпълнете и вие дълга си за свобода и демокрация“ Из надгробно слово при смъртта на земеделеца Замфир Филипов 1946 г.