Братаница е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, област Пазарджик. Село Братаница е разположено в Горнотракийската низина, на 12 км западно от град Пазарджик, и на 6 км. до пролома на Чепинска река, и е първото типично полско село след като се излезе от дефилето по Чепинска река по посока Пазарджик. Граничи със землищата на селата: Звъничево, Паталеница, Ляхово, Ветрен дол, Мокрище и Лозен. През него минава пътя Пазарджик, Велинград, Благоевград. Землището на Братаница е хубава равнина, наклонена леко на североизток. То е изградено главно от плейстоценски глинесто-песъчливи образувания, като по разклоненията на Чепинска река са разпространени и съвременни речни песъкливо-глинести материали. В югоизточната му част, в по-ниски участъци, наносите са заблатено-глинести. Братаница може да се нарече речно село. Ортаарк беше едно голямо разклонение – канал на Чепинска река с 4 воденици в селото, а по турско време е имало и две динки. Всички канали днес се пресичат от канала Алеко – Потока (големия канал). В селото имаше много извори, като най-големият е бил до манастирско място – метоха, подарено някога на манастира „Св. Петър“.

История

Братаница е бедно на старини, които биха разказали нещо повече за старите поселищни отношения в неговото землище. Интересно е, че то е едно от селата в Пазарджишко, в което няма тракийски могили: на места са вадени големи кюпове, които обаче не са достатъчни, за да посочат мястото на старо тракийско селище. Източно от селото се сочи място на оброчище „Св. Троица“, което е създадено може би в по късно време – турската епоха. Според Стефан Захариев манастирът „Св. Петър и Павел“ в съседните Родопи вероятно е бил построен във времето на византийския дук Григорий Куркуа през XII век. За поддържане на този манастир с хрисовул били дадени областите на съседните села Баткун, Ляхово, Паталеница и Братаница. Манастирът е имал метох в Братаница, който е съществувал и по турско време. Следователно селото е съществувало през XII век. Северозападно до днешното село се намират останки от старо селище. Може да се предположи, че тук се е намирало средновековното село. То било разрушено при турското нашествие, след което някой си Кьосе Мурад го възобновил – през времето на Османската империя бива наричано Кьосемуратово. Съществувало е през 1576 г., когато е правен списъкът на едрите овцевъди. А в турски документ от 1633 г. за българското население е казано, че има 12 стари и 8 нови български къщи. Селото е имало смесено население. След време били създадени 4 чифлика. По предание погрешно се допуска, че първият чифлик е създаден от Кьосе Мурад. Появата на посочените чифлици е по-ново явление. През 1934 г. селото е преименувано на Братаница. Родовата анкета установява, че днешното население на Братаница се е образувало от: 1. Няколко рода кореняци. 2. Преселници по турско време, на които не се помни произхода им. 3. Преселници по турско време, на които се помни произхода им. 4. Преселници след Освобождението. Кореняци са: Манолови, Пашкуларите, Погачарите, Тинкини, Леворчови и Тоневи. Преселници с неизвестен произход: Линчови, Перушани, Деневи, Митреви, Сеферинкини и др. Преселници с известен произход: Тачови, Вукадинови, Стоилови, Талеви – от Шоплъка; Стояновци от Ихтиман; Атанасакиеви /Хаджи Иванови/ от Батак и Баткун; Жабарите от Мененкьово; Просениците от Лозен; Динчови от Варвара; Грозданови от Главиница. Преселници след Освобождението са Мадамлиеви, Карляшкови и др.

„Св. Св. Кирил и Методий“

Духовност, образование и просвета

Духовно културният живот на Братаница е поддържан отрано от Манастира ,,Св. Петър и Павел“.  Първата църква е построена през 1872 г. Първото училище е отворено две години преди това в източната махала, където е бил метоха на манастира. Първият учител е бил Лазар Тачов, който е учил в Манастира. Новото училище е построено през 1910 г. , а най-новото през 1938 г. Макар и чифлишко селото е имало будни жители, който са се интересували от революционното движение за освобождаване на България. Така през 1872 г. Васил Левски, придружен от Никола Ръжанков и Михов Стефанов, членове на революционния комитет в Пазарджик, посещава Братаница, където се среща с Атанасаки Хаджи Иванов свещеника Пертений Гешов.

В селото е имало много извори, като най-големият е бил на манастирското място – метоха, подарено е някога на манастира ,,Св. Петър“. Интересното е, че то е едно от първите села в Пазарджишко, в което няма тракийски могили: на места са вадени големи кюпове, които обаче не са достатъчни, за да се посочи мястото на старо тракийско селище. Източно от селото се сочи мястото на оброчище ,,Св. Тройца“, което е създадено може би по-късно време – турската епоха. Според Стефан Захариев манастирът ,,Св. Петър и Павел“ в съседните Родопи вероятно е бил построен във времето на византийския дух Григорий Куркуа през 12 век. За поддържането на този манастир с хрисовул били дадени областите на съседните села Баткун, Ляхово , Паталеница и Братаница. Манастирът е имал метох в Братаница, който е съществувал и по турско време. Следователно селото е съществувало още през 12 век.

Поминък

Под влияние на въздушните течения, предизвикани от дефилето на река Чепинска, климатът е умерен без сериозни природни катаклизми. Умереният климат и плитките подпочвени води дават възможност за развитие на зеленчукопроизводството и то е основният поминък на местното население. Основно се отглеждат домати, краставици, пипер, жито, царевица.В близкото минало до приватизацията на „Булгартабак“ основната земеделска култура е бил тютюнът (сорт „Вирджиния“).

Личности

Партений Петров Гешев (Гешов)

Партений Петров Гешев (Гешов) е български учител, духовник и революционер от Македония.

Роден е на 30 януари 1837 година в разложкото село Годлево. Завършва килийното училище в църквата „Успение Благородично“ в родното си село. Учи в Самоков, а по-късно и в класното епархийско училище в Пловдив. Започва просветната си дейност като даскал в килийните училища в село Кьосемуратово, село Каменица и село Годлево. Също така даскалува в Баткунския манастир „Св Петър и Павел“, Банско и Неврокоп. От 1869 година е в село Плевня, Драмско (днес Петруса, Гърция), където преподава и свещенодейства на български език и влиза в конфликт с местните гръкомани. Събитията са отразени в спомените на Спас Прокопов. От 1872 г. служи в Кьосемуратово в местния храм „Света Троица“.

В края на октомври 1872 година Васил Левски, заедно с деейците на Татар-Пазарджишкия революционен комитет Никола Ръжанков и Михо Стефанов посещават Кьосемуратово, къдетото се срещат с поп Партений, чорбаджи Атанас Хаджииванов и местни селяни. Така те основават революционен комитет в селото. В ранната пролет на 1876 година поп Партений е един от основателите и ръководителите на революционен комитет в село Годлево. Поради преждевременното избухване на Априлското въстание в Средногорието, такова не избухва в Разложко. Там са извършени арести и Гешев заедно с десетки други активисти на комитетите в района е арестуван на 3 юни. Впоследствие е отведен в Мехомия, а след това е преместен в затвора в Неврокоп. След жестоки изтезания в продължение на 2 месеца повечето от затворниците са амнистирани и освободени поради намесата на Великите сили, като е взет и откуп.

До края на живота си Гешев е свещеник в село Кьосемуратово, където умира на 23 март 1904 година.

На 25 февруари 2017 г. в родното му село е поставена паметна плоча по случай 180 години от рождението му.