Драгор се намира в западната част на Тракийската низина, на 3 км северозападно от град Пазарджик. Селото е разположено на левия бряг на река Тополница, малко преди да се влее в река Марица.

За първи път в историята си село Драгор ще има своя църква. Макар жителите да са християни, населеното място е сред малкото, които никога не са имали храм. Изграждането му е по идея на местни хора, които започват дарителска кампания преди повече от 20 години.

Интересен факт е, че Драгор е родното място на епископ Дионисий Агатонийски. Роден около 1730 година в селото, което тогава се е казвало Меликадъново, той вписва името си в историята като един от вдъхновяващите народни будители. След ръкополагането му като епископ в Татар Пазарджик въвежда и славянски език в богослуженията.

През 1832 година епископ Дионисий Агатоникийски изгражда със собствени пари сграда с две стаи и така отваря първото в селото обществено килийно училище, наречено Владиковото школо.До момента църквата е на етап груб строеж. Предстоят довършителни дейности и изографисване. Храмът ще носи името „Света Троица“, а то е избрано, защото на този християнски празник селото празнува по стара традиция. Цъpĸвaтa пpeдcтaвлявa ĸpъcтoĸyпoлнa eднoĸopaбнa бaзилиĸa c ĸaмбaнapия oт изтoĸ и e пoвдигнaтa oт тepeнa c тpи cтъпaлa.

Старото име на Драгор е Меликадъново. Името е турско и произлиза от факта, че кадъните от близкия бейски сарай, който се е намирал в землището на село Сарая са идвали да се къпят в Тополница на мястото, където е възникнало село Драгор.

Сградата на кметството и читалището в Драгор

 

Стадион „Шипка“ – в с. Драгор общ. Пазарджик

Производството на тези аудио- и видеокасети започва през втората половина на 80-те години в Завода за информационни носители Динко Баненкин в село Драгор до Пазарджик, чийто строеж започва през 1970 г. и произвеждал също така дискети 3,5 и 5,25 инча. Ето сега ще ви разкажем обширно и подробно за одисеята на завода и неговата продукция.

ИСТОРИЯ

Това е мястото, където са произвеждани първите български аудио- и видеокасети. Заводът в началото е познат като ЗМД Пазарджик – Завод за магнитни дискове – логично, това е отпреди да е започнал да mроизвежда касетки.От Министерско разпореждане № 28 от 27.І.1970 г. (на Комитета за стопанска координация) става ясно, че тогава Министерският съвет на България решава да построи завод в с. Драгор, Пазарджишко.Първата копка, по-точно първата колона на главния корпус, е направена 04.Х.1970 г. в присъствието на множество политически лица – Тодор Живков, Заприн Натов, Велко Тотев, Бонев, инж. Петков – първи секретар на ДКМС и инж. Бабачков.За директор на новоизграждащия се завод е назначен инж. Заприн Тодоров Натов, а за главен счетоводител – Велко Белчев Тотев. Предвид на това, че започват да пристигат машини за оборудване (между другото, най-модерни за времето си и западно производство), е назначен за началник склад Ангел Димитров Ненковски. Инвеститор на завода е Тодор Иванов Жеков. За канцеларии на ЗМД са служили на първо време три помещения в частни къщи, намиращи се на площадчето при старата поща, а впоследствие – главната алея на ларгото. След нарастването на персонала са наети още няколко помещения в къщата над старата баня.

До края на 1970 г. заводът наброява около 30 души работници и служители. Едва през м. март 1971 г. започва назначаването на нови работници, които предварително са кандидатствали. Те са изключително със средно и средно специално образование. Тогава заводът все още няма база за започване на производство, дори и опитно. В няколко помещения в мелницата при ДЗС са оборудвани малки работилници и лаборатории, в които е настанен първият цех по усвояване на изделията. Новоназначените работници преминават курс на обучение, за да започнат работа в производството. През есента на 1971 г. всички работници и служители се преместват в Драгор, където в главния корпус, заедно с машините и съоръженията, са пригодени и помещения за канцеларии. Изразходвани са множество трудодни за доизграждане на завода. Условията за работа не са особено добри, но колективът посреща с готовност трудностите и с желание за по-скорошното внедряване на технологията. Постепенно се създават битови условия, урежда се редовен транспорт, стол за хранене и др. В края на 1972 г. са преустроени други помещения за канцеларии, а главният корпус е освободен и преустроен в отделни цехове.

На 05.ХІІ.1970 г. е учреден профкомитет на завода с членове Мария Комсалова, Еньо Златарев, Милка Пашова, Ангел Ненковски и Георги Тинчев.
През м. февруари 1971 г. е извършено приемането на първия набор на работници-оператори, изключително жени.
През м. август 1972 г. за директор е назначен инж. Храбър Стоянов, на който е връчено юбилейното знаме на Министерския съвет и ЦС на БПС, което е спечелено от завода в социалистическото съревнование на 12.ХІ.1974 г., а отличието е връчето лично от министъра на електротехниката и електрониката.

ИСТОРИЯ НА ЗАВОДА ДО 1990 Г. – ПРОИЗВОДСТВА И ДАТИ

През 1972 г. пред завода застава задачата да се усвои технологията и започне производството на сменни дискови пакети ЕС-5053 през второто полугодие. В процеса на уточняване на технологията и извършване на експерименталната работа се откриват много трудности, които забавят началото на нормалната производствена дейност.

Технологията на дисковия пакет ЕС-5053 обаче така и не е напълно усвоена и уточнена. Заводът продължава да се строи. На този етап не фукционира инструментален цех и около 80 % от необходимата инструментална и техническа екипировка се заявява и изпълнява в други заводи на страната.

Първият дисков пакет в ЗМД Пазарджик е произведен на 01.VІІ.1972 г. Първият струг за диамантно струговане в завода е с оператор Васил Василев, а първата поливна машина е пусната в края на юни 1972 г. Първият диск е полят от Неделчо Касапчев.

През периода 1979 – 1984 г. Заводът за магнитни дискове продължава дейността си с производство на:

сменни дискови пакети;
100 МБ и 200 МВ пакети;
носители на информация на дискети (иликакто са наричани тогава – ,,гъвкави магнитни дискове“ или ,,гъвкави подложки“)
Колективът на завода редовно изпълнява приетия план по всички показатели. Така например, планът за чистата продукция през 1979 г. се изпълнява на 102,33 процента, а през 1984 г. – на 103,28 процента. Във всички производствени звена е въведена новата бригадна организация на труда и вътрешностопанската сметка.

Паралелно с производствените задачи, в духа на времето Заводът за магнитни дискове развива и активна художествена самодейност. През 1984 г. на Шестия републикански фестивал на художествената самодейност дамският хор при завода получава сребърен медал, фолклорната фрупа – златен медал, а танцовият състав – званието „Отличник“.

Ето и най-популярния вид на произвежданите в ЗИН ,,Д. Баненкин“ аудиокасети – те са били 60- и 90-минутни:

Лентите са с работен слой от железен диоксид или хромдиоксид и са производство на BASF.

През периода 1985 – 1989 г. в производствената листа на предприятието вече присъства широка гама на информационни носители на магнитна основа – дискови пакети, дискети, а вече и показаните в началото изделия – аудио- и видеокасети. (Най-разпространени са 180-минутните видеокасети Драгор, но има 30-, 60, 90- и 105-минутни модели.) В зависимост от продуктите, които се произвеждат, в завода са обособени няколко технологични вериги – леене под налягане на алуминиеви детайли, шприцоване на пластмаси, линии за касети и класически машиностроителни технологии за обработка на детайлите. Качеството на продукцията се контролира от автоматизирани тестери, сортиращи дискетите. Със сигурност можем да кажем, че държавата много добре се е грижила за технологичното осигуряване и обзавеждане на ЗМД. Това се отразява и в качеството на касетите – напр. при аудиокасетите Драгор е безспорен лидер в Източния блок и на еднакво равнище с вносните ,,корекомски“ западногермански аудиокасети.

Междувременно се подобряват и битовите ,,екстри“. Въведени са в действие спомагателен корпус през 1985 г., столова с кухня – 1986 г., супермаркет – 1987 г., и битов комбинат – през 1986 г. Що се отнася до социалниия живот, можем да отбележим напр. фактите, че профорганизацията в завода и Домът на културата организират срещи с творци от различни жанрове, концерти, тържества и радиопредавания. Организирани са ритуали за приемане на нови работници и изпращане в пенсия.

ПРЕИМЕНУВАНИЯ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

С Разпореждане № 6 на Бюрото на Министерския съвет (МС) – София от 1986 г. (ДВ, бр. 63 от 1986 г.), ЗМД – Пазарджик се преобразува в Завод за информационни носители (ЗИН) „Динко Баненкин“ към ДСО „ИЗОТ“ – София. По-късно, с Решение № 1 също на Бюрото на МС от 30.І.1987 г. (считано от 01.01.1987 г.), комбинатите се реорганизират и заводът преминава на подчинение към Стопанско обединение „Дискови запаметяващи устройства“ (СО „ДЗУ“) – Стара Загора, като от него се отделя в самостоятелно учреждение Базата за развитие и внедряване. Тя се обособява като Технологичен институт по магнитни носители (ТИМН) – Пазарджик.

Този институт съществува самостоятелно до 06.ХІІ.1987 г., когато се образува Държавна фирма (ДФ) „Информационни носители“ – Пазарджик. Тя е създадена с Решение № 181 на Министерския съвет от 01.ХІІ.1989 г. и е регистрирана в Окръжен съд – гр. Пазарджик, с Решение № 498 от 06.ХІІ.1987 г., обявено в ДВ, бр. 98 от 1989 г.

Касети Видео Драгор
Предметът й на дейност е почти ясен – производство на магнитни дискови пакети, гъвкави носители на информация, лентови касети за битови и специални цели, офис оборудване, специализирани измервателни и тестови съоръжения и микропроцесорни системи. Освен това се описват и дейности като ,,проучване, разработка и внедряване на нови изделия по предмета на производствената дейност, търговска, сервизна и инженерингова дейност за обезпечаване доставката на окомплектовка и основни материали, за реализация на продукцията и изграждане на нови мощности“ (вж. фонд № 1330 – ТИМН, Държ. архив – Пазарджик).

През 1985 г. завършва започналото в завода още през 1979 г. изграждане на автоматизирана система за обработка на икономическата информация. Това се налага, тъй като обслужването от Териториалния изчислителен център е неудобно поради отдалечеността на завода и големия брой първични документи. Това налага изграждането на собствен изчислителен център, който започва работа през 1987 г. До 1993 г. се работи с две електронно-изчислителни машини – голяма и малка, а информацията се съхранява на магнитни ленти. След това се преминава към работа с персонални компютри и съответно на дискети. Няма обаче разработена програма за архивиране на ценна документация по изискванията на Закона за документите и архивните фондове.

През 1989 г. е закрит Домът на културата и е замразено строителството на подобекта.

Личности

Васил С. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, файтонджия, ІІІ отделение, 1 рота на 13 кукушка дружина
Дионисий Агатоникийски (1730 – 1827), духовник

Дионисий е български православен духовник, агатоникийски епископ на Вселенската патриаршия.

Роден е около 1730 година в село Меликадъново, Татарпазарджишко, със светското име Димитър. Вуйчо е и учител на издателя Найден Йованович. Димитър учи абаджийство. Заселва се в Пещера, където се жени и служи като свещеник. След като овдовява се замонашва в Зографския манастир на Света гора, където усилено изучава църковнославянски език. Настоятелството на манастира го изпраща като духовник таксидиот в Татар Пазарджик.

През декември 1804 година е ръкоположен за агатоникийски епископ и назначен за викариен епископ на Пловдивската митрополия, като поема архиерейското наместтичество в Татар Пазарджик. При владичеството му в Пазарджик в просветното дело преобладава българското влияние. Епископ Дионисий въвежда покрай гръцкия и славянски език в богослужението. През 1823 година епископ Дионисий Агатоникийски изгражда със собствени пари сграда с две стаи в черковния двор и така отваря първото в града обществено килийно училище, наречено от пазарджиклии Владиковото школо. Обучението в училището се води на български и на гръцки език.

Дионисий Агатоникийски умира през 1827 година или през август 1828 година.