Роден е на 13 октомври 1928 г. в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи в ВИИИ „Николай Павлович“ в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 г. в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев. Става член на БКП от 1959 г.

От 1964 г. е преподавател по скулптура в Художествената академия. От 1967 г. е доцент, а през 1975 г. става професор. На следващата 1976 г. е избран за ректор на Академията, който пост заема до 1983 година. По-късно преподава във Великотърновския университет. Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. От 1976 г. е зам.-председател на СБХ.

Минеков е участник в близкото лично обкръжение на Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.  Бил е първи заместник-председател на Съюза на българските художници и член на бюрото на Комитета за култура.

Негов син е скулпторът и специалист по металодизайн Велислав Минеков.

Творчество

Работи в областта на скулптурния портрет, фигуралната композиция, монументалната и монументално-декоративна скулптура, а също и малка пластика.

Създава типизирани образи на българки, свързани със земята, селския бит, борбите в историята на народа. Скулптурите му излъчват сила и вътрешно спокойствие. Композициите са лаконични и ясно изградени, с опростена и обобщена масивна монументална форма, с точна характеристика на художествения образ и чувство за архитектоничност на скулптурните обеми. От 1951 г. редовно участва редовно в общи художествени изложби на СБХ и в представителни колективни изложби на българското изкуство в чужбина – Москва (1957, 1959, 1969), Будапеща (1964), Букурещ (1964), Атина, Прага, Истанбул и др.. През 1957 г. печели награда на Международния фестивал на младежта и студентите в Москва. През 1958 г. участва на Първото световно младежко биенале в Париж, през 1968 г. на Венецианското биенале. Негови творби се намират в Национална художествена галерия, Софийска градска художествена галерия, Бургаска художествена галерия „Петко Задгорски“, Варненска градска художествена галерия „Борис Георгиев“, Художествена_галерия_„Станислав_Доспевски“ – Пазарджик, художествените галерии в Стара Загора

Първата значима задача, която му е възложена, е архитектурното оформление на площада в Търговище.

Монументални и монументално-декоративни творби
Сред известните му творби и скулптурни ансамбли са:

„Орфей“, площада пред театъра в Търговище (1955),
„Спартак“ в художествената галерия в Бургас (1956),
Композиция „Грънчари“ на „Моста на занаятите“ (Грънчарски мост), Габрово (1956),
„Седнала селянка“, Национална художествена галерия (НХГ), София (1958),
„Селянка“, НХГ, София (1958),
„Майка“ – скулптурна украса в Морската градина, Варна (1960),
„Почивка“, НХГ, София (1961),
„Пиеща селянка“, СГХГ, София (1963),
Паметник на Иван Козарев, с. Добринище (1969),
Паметник на антифашистката борба с фигура на партизанин, с. Мало Конаре (1969),
Фигури „Театър“, „Музика“, „Плодородие“, „Ръченица“ на „Моста на изкуствата“ (Боровски мост), Габрово, с арх. Карл Кандулков (1969),

Лъв пред Съдебната палата в София (1985)
„Орфей“, Пазарджик (1969),
„Очакване“, НХГ, София (1969),
„Млада селянка“, НХГ, София (1971),
Паметник на Баба Зара, Габрово (1972),
Фигура на Владимир Димитров – Майстора пред Съюза на българските художници (СБХ) на ул. Шипка 6, София (1972),
„Родина“, Ивайловград (1972),
„Нестинарка“, Пазарджик (1972),
„Септемвири 1923“, Пазарджик (1973),
Декоративна пластика, Михайловград (1973),
„Орфей“ в Парка на свободата, София (1974),
Композиция „Майка“ („София“, „Сердика“), Ротондата пред Централна гара, София, с арх. Милко Бечев (1976),
Мемориален комплекс „Априлци“, Панагюрище, съвместно със скулпторите Секул Крумов и Димитър Даскалов, арх. Богдан Томалевски и арх. Иван Николов (1973 – 1976),
Композиция „Хлябът“ пред сградата на Международната организация на труда и социалните грижи на ООН в Женева (1975),
Релеф на Методий, гр. Елванген, ФРГ (Германия)(1975),
Паметник на Васил Левски в София (1977),
Бронзова фигура „Марица“ в културния Център Кенеди във Вашингтон (1977)
„Арка на Свободата“ (Паметник на руската бойна слава, Мемориал „Беклемето“), с арх. Георги Стоилов (1978),
Фигурален паметник „Спартак“, Сандански, с арх. Иван Николов (1978),
Скулптури на площада пред театъра в Пазарджик, сред които такива като „Жажда“ и „Нестинарка“,
Мемориал „Хан Аспарух“, Добрич, с арх. Иван Николов (1981)
„Победата“ – бронзов релеф, преддверие на Дом-паметник на партията на връх Бузлуджа, арх. Георги Стоилов (1981)
Паметник на Тодор Живков (премахнат), Правец, с арх. Лозан Лозанов (1981)
Декоративна пластична стена и бюст на Людмила Живкова, 30-о основно училище „Братя Миладинови“ (бивше ЕСПУ „Людмила Живкова“), Зона Б-5, София, със скулптора Михаил Бенчев и арх. Д. Жеков (1983)
Пластично решение на входа на Националния исторически музей – Скулптурни фигури „Лъвове“ пред входа на Съдебната палата, София (1985)
Паметник на Съединението, Пловдив, с арх. Лозан Лозанов (1985)

Заради своя огромен принос към развитието на културата и изкуствата в Пазарджик проф. Величко Минеков бе удостоен и със званието „Почетен гражданин на Пазарджик“ още през 1979 г.

Статуята на Иван Вазов в Рим

Статуята на Вазов е в цял ръст, излята е от бронз, висока е 2,60 м и е монтирана върху постамент с височина 2,20 м.

Автор на паметника е скулпторът проф. Величко Минеков, който също бе там, заедно с бизнесмена Божидар Петракиев, дарил средствата за родолюбивото дело.

Паметникът се издига на площад „Торвалдсен“, който носи името на датския скулптор от епохата на неокласицизма Алберт Торвалдсен (1770-1844), живял и творил няколко години във Вечния град.

Това е забележителна част на Рим, в която са разположени Музеят на модерните изкуства и паркът Вила Боргезе със световноизвестната си галерия.

Идеята за паметник на Иван Вазов се ражда през октомври 2009 година, на разговор в София между Берлускони и министъра на културата Вежди Рашидов.

На 19 януари 2010 г. Римската община одобри българския скулптурен проект. Така паметникът бе открит в навечерието на Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура през 2015 г.

Историята на Величко Минеков започва през 1928 г. той се ражда на 13 октомври в пазарджишкото село Мало Конаре.

Той завършва пазарджишка гимназия и през 1948 г. вече е студент в Художествената академия. Дипломира се шест години по-късно, като негови учители са двама от класиците на българската скулптура – Андрей Николов и проф. Любомир Далчев.

На снимката: Паметник на антифашистката борба с фигура на партизанин, с. Мало Конаре (1969)

През 1964 г. Величко Минеков става преподавател в Художествената академия, а през 1976 г. е избран за ректор на учебното заведение, заема поста до 1983 г. По-късно преподава във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“.

Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев.

Величко Минеков е носител на множество награди, звания, ордени и медали: 1956 – лауреат на VI Международен младежки фестивал в Москва, 1979 – почетен гражданин на Пазарджик и носител на почетния знак на София, 2005 – става първият художник, удостоен със званието „Доктор хонорис кауза на НХА”.

Носител е на орден „Стара планина” I ст. за цялостен принос към изкуството. 2015 – първият носител на Национална награда „Константин Величков“ за цялостен принос за развитието на град Пазарджик. Реализира множество монументални паметници в страната и в чужбина.

Сред първите му изяви е представянето на Първото световно младежко биенале в Париж през 1958 г., на младежкия световен фестивал в Москва.

Прави още куп изложби из цялата страна.

Първата значима задача, която получава младият Величко Минеков, е архитектурното оформяне на площада в Търговище. През 1955 г. той спечелва конкурс заедно с арх. Иван Николов. Двамата изграждат пред градския театър композицията на фонтана „Орфей“ и „Делфини“.

Така се ражда първата от общи трите скулптури по темата Орфей. Четиринадесет години по-късно се появява и Орфей, когото днес виждаме на входа на ДКТ „Константин Величков“ в Пазарджик. По нареждане на тогавашния градски комитет на БКП, той бил задължен да прави и за града всички скулпури, които му били заръчвани от други места в страната и в чужбина.

Така заради тази приумица на някогашното партийно ръководство, днес ние можем да се радваме на творчеството на професора от Мало Конаре. Изящният Орфей, когото можем да видим в София е бил отлят през 1969 г., а след като получил адмирациите на публиката, проф. Минеков трябвало да го пресъздаде отново и за родния си град. Така девет години по-късно пазарджишкият „Орфей“ заел своето място пред сградата на ДКТ „Константин Величков“ през 1978 г.

До 1980 г. Величко Минеков има над 10 престижни награди, а негови творби достигат чак до Иран. В пешеходното пространство на центъра на Пазарджик, в малкия парк между Младежкия дом и ДКТ „Константин Величков“ можете да видите „Нестинарка“, (1972), Фигура (1956) и Марица, „Майчинство“ (1957).

В края на 80-те години на миналия век Величко Минеков преподава във Великотърновския университет . Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев.

Сред пазарджишките произведения на Минеков е и „Септемвири 1923“, Пазарджик (1973), известен като „шевната машина“. Паметникът е посветен на загиналите въстаници през 1923 -та година и се намира на брега на Марица до бензиностанция „Шел“.

Проф. Величко Минеков работи в съавсторство със скулпторите Секул Крумов и Димитър Даскалов, по изграждането на мемориалния комплекс „Априлци“ в Панагюрище. Архитекти на комплекса са Богдан Томалевски и Иван Николов. Мемориалът е изграден за три години в памет на стогодишнината от избухването на Априлското въстание. Той се намира на историческия хълм Маньово бърдо в центъра над града, където на 30 април 1876 г. са се водили кръвопролитните сражения по време на въстанието. Тъй като трябва да започне работа по скулптурата  за ротондата на Централна гара в София Минеков изгражда два фрагмента от композицията – „Конницата“ и „Клетва“.

„Конницата“ от мемориал Априлци в Панагюрище

Проф. Величко Минеков е създателят на паметника на Васил Левски в Пазарджик. Това се случва през 1976 г. по поръчка на тогавашното градско управление, по случай 100-годишнината от Априлското въстание (1876 г.). Паметникът е изработен от бронз. Фигурата на Апостола стои в цял ръст върху постамент и надхвърля три метра височина.

Първоначално паметникът е монтиран пред сградата на Областната дирекция на МВР, а от няколко години е преместен на площада пред едноименната спортна зала на Пазарджик. Съвсем скоро там ще бъде преместена и друга известна скулптура на проф. Минеков, лъвът, който сега се намира пред сградата на Държавен архив. Вече е готов проектът на арх. Сарамбелиев, според който лъвът ще бъде разположев вдясно от постамента на Апостола. Проектът беше отличен и на годишния архитектурен преглед на регионалното представителство на Камарата на архитектите в България.

Лъвът пред сградата на Държавен архив в Пазарджик също е дело на проф. Величко Минеков. Той е уголемен, иначе можете да го видите на входа на Съдебната палата в София. 

Историческата легенда разказва, че някъде в околностите на днешния град Сандански е роден и израсъл храбрият тракийски вожд Спартак. Днес този легендарен тракиец, и неговият произход от тези земи са увековечни с мемориален комплекс „Спартак”, който посреща и изпраща гостите на Сандански на самия вход на града. Същият паметник, но в умален размер имаме и в Пазарджик. Той се намира пред сградата на Регионалния исторически музей и Художествена галерия „Станислав Доспевски“.

Величко Минеков е майстор с голям диапазон – от малката пластика и портрета до внушителните монументални паметници, между които са Арката на свободата, Беклемето (1977), Сердика (1977), Паметникът на Ивайло (1978), скулптурният ансамбъл Спартак в Сандански (1979), Паметникът на хан Аспарух (1981) в Добрич, Паметникът на Съединението в Пловдив (1981) и др.

Проф. Аксиния Джурова за проф. Величко Минеков

„Суров и първичен, той минава през живота с оформени и твърдо устоявани през годините разбирания, със своя лична позиция, независимо от последиците й. Скулптурите, освен рисунките, са също част от този негов характер, като че ли родени от директния досег със земята, по която той стъпва и днес твърдо и тежко, въпреки годините си. Те са мощни и едновременно приканващи да ги докоснеш и прокараш ръката си по овалните форми, затворили мощни обеми. В ръцете му материалът е буквално послушен, оставен безпрекословно да го вае, доверявайки се на умението му да изтръгне от него светлина, така че да му придаде една чисто негова, пластична партитура.“

Негови творби се намират в Националната художествена галерия в София, в Софийската градска художествена галерия, художествените галерии на Пловдив, Пазарджик, Варна, Враца, Стара Загора, Русе, както и в Италия, Германия, Русия,  САЩ, Белгия, Египет, Иран…

Творби на Величко Минеков са в колекциите на Световната организация по изхранването – Женева, Кенеди Център – Вашингтон, Кметството на Антверпен, Юго Вутен – Белгия, Петер Лудвиг – Кьолн.

Голяма част от скулптурите в Историческият музей в Пазарджик са негови дарения“-Цитат от Стефка Венчева – Пзднес).