Предвид на това, че Паталеница се разраства, се налага строеж на ново, по-голямо училище от тогавашното. На 29.01.1922 г. се провежда търг за изграждане на сегашното училище, който се спечелва от Костадин Бараков. По това време кмет на селото е Никола Разлоганов, земеделец и личен приятел на Александър Стамболийски. Стамболийски осигурява средства за строежа на училището. На 15.04.1923 г. става тържественото полагане на основния камък. До месец декември то е завършено и както сочи летописната му книга, от декември 1923 г. до наши дни занятията се водят без прекъсване.
След обединяването на Паталеница и Баткун дългогодишен директор на училището е Андрей Андреев. Под негово ръководство се изгражда пристройка на училището и се инсталира парно отопление за училището, кметството и детската градина.
Днес училището в с. Паталеница има свой облик и традиции. Неговата дейност е известна в цялата страна, дори в чужбина. Ученици и учители разполагат със съвременна база за работа, която все още е мечта за много училища, дори в големите градове. Главният приоритет в работата на педагозите е отговорността за развитието на всяко дете. Тук се възпитават знаещи и можещи ученици с оправдано самочувствие. Децата са ангажирани с разнообразни дейности! Педагогическият колектив работи по разнообразни проекти и привлича средства, чрез които се обогати базата и се организираха разнообразни извънкласни дейности. В нашето училище учители, ученици и родители работят в атмосфера на взаимно доверие и партньорство.
ОУ Константин Величков е основно (І – VІІІ клас) с общинско финансиране. Учебни смени: една смяна.
Манастирът „Св.св. Петър и Павел” е единственият родопски манастир в Пазарджишка област. Разположен е в северните склонове на рида Каркадия от Баташката планина, в полите на Западните Родопи. Отстои на 12 км югозападн от гр. Пазарджик, недалече от с. Паталеница и на 3 км от с. Баткун. Поради тази причина манастирът е известен още като Баткунски.
В църквата „Св. Димитър” в с. Паталеница била намерена мраморна плочка с гръцки надпис, според който се предполагало, че манастирът е възникнал през Средните векове и по – точно през ХІ-ХІІ в. Има едно становище, че светата обител е била построена върху основите на стар езически храм. При разкопки в района пък били намерени стари римски монети. В близост до манастира се намират и останките на древния град Баткунион.
За периода от ХІ в. до ХІV в. св. обител е играла важната роля на духовен център. Тази дейност била прекратена, когато започнало насилственото помохамеданчване на българското население в Родопите. Манастирът бил свидетел на събитията от „Време разделно” през ХVІІ и ХVІІІ в. За първи път той бил опожарен и разрушен през 1657 г. Тогава баткунската св. обител влязла в числото на 33–те манастири, които заедно с 218–те църкви между Костенец и Станимака ( днешния Асеновград) били сринати до основи. След това манастирът бил повъзстановен, но било извършено второ нападение върху него през 1774 г. от страна на кърджалиите, за което са запазени писмени сведения. За това време напомня едно старо клепало в двора на манастира и мраморната плоча от старата манастирска чешма с възпоменателен надпис от 1781 г., сега вградена в стената на манастира. Въпреки трудните времена, през ХVІІІ в. тук отново била извършвана активна, духовно – просветна дейност, свидетелство за което е съществуващото към манастира килийно училище. Във втората половина на ХІХ в., няколко години преди Априлското въстание манастирът „Свети апостоли Петър и Павел” бил отново възстановен от местното население, но вече бил с по-малки размери, само с една, каменна църква, завършена окончателно през 1870 г. В този си вид тя се е запазила и до наши дни.
Във времето преди Освобождението, обителта давала подслон на много хайдушки войводи, сред които били Тодор Банчев, Бейко Гощанов и други техни другари. Всички те винаги били посрещани гостоприемнo от тогавашния игумен на манастира – йеромонах Герасим. През 1872 г. когато Васил Левски правел обиколка из Пазарджишко, посетил и манастира и основал революционен комитет с представители от селата Паталеница, Баткун, Црънча, Елидере ( днес Ветрендол ) и Ямурчово ( днес Мокрище). Самият Пазарджишки управител Али бей също посещавал и уважавал манастира, защото там той намерил изцерение от болестите си.
В периода на комунистичния режим една от сградите на манастира била преустроена в клиника за душевно болни и дълъг период била използвана за такива цели. Днес манастирът представлява комплекс от една каменна църква, жилищни постройки, където са монашеските килии и стопански постройки. Към обителта има и голямо Църковно-земеделско стопанство. Църквата на манастира е по своята същност еднокорабна, едноабсидна и безкуполна, със специфичен градеж на стените, облицована с бигор. Размерите й са дължина – 12 м. и ширина – 6 м. До западната й фасада е долепена голяма камбанария. Има предверие, където се съхраняват ценни икони като „Апостолски събор” „Св. Георги на кон”, и „Св. Харалампий.
Иконостасът на храма е резбован и датира най – вероятно от 1809 г., което се разбира от датировката на една от иконостасните икони – храмовата икона на „Св.св. Петър и Павел”. Той представлява майсторски изпълнена възрожденска творба. Особено красиви са растителните и животинските орнаменти на царските двери. Предполага се, че иконите са изработени от Христо Димитров, който основал Самоковската школа. В манастира през 1867 г. е работил и известният възрожденски зограф Станислав Доспевки. Той изписал четири големи икони – на Св. Богородица, на Иисус Христос, на Св.св. Козма и Дамян и неръкотворния образ на Господ Иисус Христос. Изрисувал също и два портрета, един на игумена, йеромонах Герасим и един на сестра му – баба Лула. Тези два портрета представляват ценни образци на българската възрожденска живопис.Зографът украсил със стенописи и стаята, в която пребивавал и тези стенописи съществуват и до днес.
Друга рядка забележителност на манастира е старата лоза. Игуменът, Архимандрит Василий, живял в обителта повече от 30 години и починал през 1977 г., свидетелствал, че стари лозари, чрез задълбочени изследвания установили, че лозата била над 500 години и била най-старата на Балканския полуостров. Размерите й били необикновени. Най-фрапираща била дебелината на стъблото й. То имало обиколка 1,10 м. Преди години короната била 70-80 пъти по-голяма отколкото е сега и е покривала целият двор на манастира. Но през 1978 г. силна буря счупила скелето и съборила лозата на земята. Счупил се и най-големият и плодоносен клон. Така размерите на тази столетница значително намаляли. Сега в дънера на старата лоза са се развили две нови стъбла, които активно плодоносят. Лозата ражда черно грозде, с твърди зърна и то се използва предимно за приготвяне на вино. Заради всичко това старата лоза е обявена за природна забележителност.
Днес св. обител е действаща и отворена за посетители. Манастирът е мъжки, към братството се числят Константийски епископ Яков, който е и игумен на манастира и йеромонах Йоаким. Храмовият празник е на 29 юни, когато се чества паметта на светите първовърховни апостоли Петър и Павел.
Читалище „Лазар Боснев“
Сред склоновете на Родопа планина, този мистичен гигант, който умее да краде сърцето на всеки турист, се е сгушило едно село с уникални традиции, обекти, история… Паталеница е от тези села в България, които могат да се похвалят с това, че разполагат с изключително ценни културни забележителности и то на фона на уникалната комбинация между планински хребети и плодородни низини.
Когато говорим за миналото на селото, трябва да споменем, че по-старото и богато на исторически извори е селището Баткун, което впоследствие е обединено с Паталеница. Баткун е селище, чието възникване датира преди новата ера, когато по тези земи са управлявали древните гърци. То започва да се развива бързо и дори наподобява древногръцките полиси. Счита се, че селището е притежавало храм, изграден в чест на бог Аполон. Според легенди, тук се е намирало и едно от светилищата на древногръцкия лечител Асклепий Земидренски. То е изградено през I в. сл. Хр. и останките му са трудно забележими в днешни дни. В него са открити различни артефакти, сред които дори оброчни плочки на тракийския бог Херос. Днес те се съхраняват в Регионалните музеи на Пазарджик и Пловдив.
Една от многото оброчни плочки на тракийския конник Херос, намерена в Тракия
По-късно Баткун се развива като средновековен град-крепост в обхвата на Второто българско царство. Селището е имало важна транспортна функция и е бил сред най-важните центрове в периферията на Горнотракийската низина. Развалините на крепостта Баткунион се намират в края на днешното село Паталеница. В различни византийски хроники, градът е бил наричан „блестящ и богат“, а също така се споменава, че е бил един от най-големите в района. През 1198 г., край крепостта, пловдивският феодал Иванко разбива византийската армия и пленява техния пълководец Мануил Камица. Със сигурност за развитието на града спомага и факта, че в началото на XIII в. той попада във владенията на влиятелния български деспот Алексий Слав. Той е племенник на братята Асеневци и управлява тази част на страната от близко разположената крепост Цепина. След нашествието на Османската империя по тези земи, Баткун започва да губи своето влияние и постепенно бива изместено от големите пазарни градове по долината на Марица.
По това време край Баткун възниква друго село, а именно Паталеница. Името на Баткун е с прабългарски произход и означава блатисто място, докато името на Паталеница вероятно идва от „Св. Пантелеймон“ (така навярно се е казвала селската църква). Двете населени места са се намирали в непосредствена близост, като единствената граница между тях е представлявала река Ерменска. През 1955 г. те са обединени, като Баткун се присъединява към Паталеница. Така течението на река Ерменска вече преминава през централните части на новото голямо село.
Крепостта Цепина е далеч по-запазена в днешни дни от Баткунион
В днешни дни Паталеница се свързва със своите уникални исторически обекти, но от Баткун сякаш няма и спомен. Село на няколко хилядолетия, устояло на множество различни държави и владетели в хода на историята. Но там някъде, сред склоновете на Къркария, се крие един символ на духа, на който сякаш е отредено да пази историята и славата на името Баткун во веки веков. Това е Баткунския манастир „Св. св. Петър и Павел“. Светата обител се намира на едва 2 км. от селото в посока запад. Манастирът възниква през XI в., когато тези земи все още попадат във владенията на Византийската империя. Той има тежка съдба, тъй като първо запада успоредно със село Баткун, след нашествието на османлиите, а няколко века по-късно, през 1657 г. и 1774 г., бива опожарен от местните кърджалии. От тези период датира и известната Баткунска хроника или така наречената „Летопис от Баткун“. Това е уникален материален извор, който документира тежкото налагане на исляма в района.
Един от площадите в селото. Тук се е намирал и центърът на село Паталеница преди обединението през 1955 г.
Въпреки всички несгоди, Светата обител бива възстановена през втората половина на XIX в. През 1867 г. в манастира живее известният български художник Станислав Доспевски. Племенникът на Захари Зограф е родом от Самоков, но голяма част от живота си прекарва в Пазарджик и околията. Тук той рисува няколко икони и портрети, които днес се съхраняват в Пловдивската митрополия. През 1872 г. при посещението си в Пазарджик, Васил Левски пребивава и в манастира над село Баткун. На това място той е основал местния революционен комитет.
В едно от крилата на манастира често се е задържал и българският патриарх Кирил. Именно тук през 1948 г. новата власт получава съгласие от религиозния глава църквата да стане подвластна на партийната власт. През следващите десетилетия част от манастира е превърната и в белодробна болница.
Батткунския манастир „Св. св. Петър и Павел“
В днешни дни манастирът е действащ и поддържан. В красивия двор могат да се видят различни животни, сред които дори и малко еленче. Сред манастирските забележителности е и стара лоза, която според руски учени е на над 500 години и съответно е най-старата на Балканите.
В сърцето на село Паталеница се намира друг обект, който е уникален за територията на България. Това е църквата „Св. Димитър“, която впечатлява със своя външен вид и запазено състояние. Тя е била построена през XII в. – по времето на същия византийски период, от който са датирани крепостта и манастира. Това е поредното доказателство, че през тези векове градът се е развивал бурно. Според преданията, непосредствено преди нашествието на османските турци църквата била зарината с пръст и така се образувала малка могила. Така църквата „куртулисала“ (отървала се) и затова до ден днешен е известна като „Света Куртулещица“. През XIX в. местен мъж намерил железен кръст, след което жителите разкопали могилата и на повърхността отново се появила масивната църква. По-късно църквата е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение.
Уникалният храм смело може да се нареди до много други известни църкви у нас като „Свети Йоан Богослов“ в Земенския манастир, Боянската църква в София, „Свети Йоан Кръстител“ в Несебър и др.
Освен средновековната църква, в селото има още два храма – „Успение на Пресвета Богородица“ и „Света Богородица“. Над селото има и параклис, носещ името „Св. Георги“. В центъра се намира голямото читалище „Св. Пантелеймон“, което е построено през 1909 г. Точно зад него е и основното училище „Константин Величков“. В кметството на селото пък има музейна етнографска експозиция, която представя местния бит, култура, облекло и обичаи.
За разлика от много села в страна ни, в Паталеница кипи истински живот. Тук живеят около 1050 души. Селото разполага със стадион, където играе местния отбор „Левски“, който се състезава в първата областна лига. Сред улиците има няколко площадчета с изградени детски площадки и красиви градини. Съборът на селото пък е на 27 юли, когато се почитта паметта на „Св. Пантелеймон“ – „покровителят на селото“.
От селото започват и пътеки, които водят до най-високия връх на рида Къркария – Елин връх (1471 м.н.в.). От района над селото пък се откриват страхотни гледки към обширната Горнотракийска низина.
Паталеница е село с изключително богата история и е подходящо за различни видове туризъм. Особен интерес биха имали любителите на културно-религиозния и историческия туризъм. Посетете това красиво българско село, което със сигурност ще успее да ви очарова със своя дух и жизненост.
