Црънча е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, област Пазарджик.

Село Црънча е разположено в северните поли на родопския рид Каркария от двете страни на стария каркарийски път за Чепинската долина и на двата бряга на Црънчанската река, която местните жители наричат „Реката“ или „Селската река“. В сравнение със съседните села – Дебращица (3 км на ЮИ) и Паталеница (2 км на ЮЗ) – то има по-заравнен терен с надморска височина 320 м, по-висока от Дебращица и по-ниска от Паталеница. Проф. Иван Батаклиев характеризира релефа и геоложките особености на селото така: „И землището на Црънча се простира върху планината и полето. Понеже Црънчанската река – така да кажем, главната ос в землището на селото – е една от най-големите каркарийски реки, издълбала широка долина в снагата на планината, нейният конус е твърде голям и разлят. Затова селото свободно, като на площадка, се разпростира върху него. Естествено скалните материали на поройния конус съответстват на разнообразните скали в планината: кристалинни шисти, мрамор и риолит. Над селото през върха на поройния конус, минава главният разсед – разлом между планината и полето. По-горе, на изток от реката, височината „Гергьова черква“, изградена от кристалинни шисти, е остатък от долната (левантийска) денудационна заравненост на планината. Над нея следват мраморни партии, гдето са построени варници. След това се издигат други височини – Гролата и др., които са остатък от по-горната (понтийската) денудационна заравненост. На изток от Црънчанската река долината на Сухото дере се е врязала в землището на селото. Под поройния конус на Црънча, полето, изградено от делувиални и алувиални материали, е слабо наведено и заравнено, като на места е облатено.“

История

До селото и околностите му са регистрирани над 20 тракийски могили. Селската и Турската могила се намират в северозападния край на селото и са разкопавани от иманяри. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма „Гергьовска църква“ е построена крепост. Според историка от началото на ХХ век Васил Миков произходът на името на селото е от средновековното црънец (калугер), което е турцизирано до съвременната си звучене.

Читалище „Просвета“ в центъра на селото. То е основано през месец октомври 1921 година, а през 1922 година вече е утвърдено и съществува до днес. През 1950 г. читалището купува прожекционен апарат за кино. Преди това са идвали пътуващи кина. През 1951 г. към читалището се организира библиотека. През 1963 година се построява нова сграда, която разполага с киносалон с тераса и обширни сцени, стаи за библиотеки и други читалищни дейности и лятно кино. През 2009 – 2010 година на читалището е направен основен ремонт.

Културни и природни забележителности

• Паметник на падналите през войните жители на селото;
• Параклис на Св. Георги и църква „Св. Благовещение“, строени по време на османската власт;
• Параклис на Св. Петка;
• Православен храм „Покров Богородичен“

Спорт
През годините учениците от ОУ Васил Левски имат няколко спечелени купи от турнири по тенис на маса, баскетбол и др.
В днешно време Црънча е представен от футболния отбор ФК Бенковски 2006. Отборът има спечелена шампионска купа на Б ОГ-Юг през сезон 2008/09 г.

ФК Бенковски 2006 (Црънча) е футболен клуб от село Црънча, община Пазарджик, основан през 2006 година. Отборът е възстановен след близо 15-годишно отсъствие на футболната карта. Старите имена на клуба са „Сините стрели“ и „Родопски спортист“, а клубните цветове понастоящем са жълто и черно. Мачовете си отборът играе на стадион „Георги Бенковски“ в село Црънча, построен през 1973 година.

Най-успешният период за отбора настъпва през 2009 година, когато отборът е сработен колектив от добри футболисти и печели първо място в Б ОФГ – Юг, но поради финансови проблеми не успява да се изкачи в по-горна дивизия.

Следващият сезон 2009/20010 се стига дотам, че една дузина футболисти напускат и отборът трудно се събира за своите мачове въпреки усилията на щаба да се изгради нова селекция, нещата не потръгват.

След мача с „Кале 09“ (Нова Махала) през сезон 2009/2010, който е прекратен в 55-а минута, са наказани за по 2 години ветераните Ангел Тилев, Боян Аврониев, Васил Пеев и Георги Трифонов. Стига се дотам, че отборът трябва да играе мачовете с по 7 души. През пролетния полусезон тимът от Црънча изиграва 6 мача и записва едно от най-големите си поражение в историята с 13:1, което принуждава ръководството на црънчани да разпусне отбора, за жалост на многобройната и симпатична публика.

През лятото на 2015 г. отборът отново е възстановен след 5-годишна пауза. Бенковски завършва сезон 2015/16 на 6-о място в крайното класиране. Кампания 2016/17 не се оказва успешна за „войводите“ и те завършват предпоследни. Следващият сезон 2017/18 Бенковски показва добра игра и се изкачва до седмото място, а година по-късно (2018/19) завършва девети. През есента на сезон 2019/20 отборът играе неубедително и завършва полусезона предпоследен. Пролетният полусезон не се играе поради настъпването на пандемията от коронавирус и така Бенковски завършва сезона на 10-то място в крайното класиране. През кампания 2020/21 клубът си поставя високи цели и заема 3-то място в крайното класиране, като това е най-доброто постижение на црънчани от повторното им възстановяване през 2015 г.

През цялата си история от 1942 г. до наши дни представителният отбор на село Црънча е носил три имена: „Сините стрели“ (приблизително от 1942 г. до 1968 г.), „Родопски спортист“ (приблизително от 1970 г. до 1993 г.) и „Бенковски“ (от 2006 г. до настоящия момент). Ангел Нейков, на позиция PR в клуба, в края на 2020 г. прави проект на старите емблеми, които отборът е носил през изминалия век.

 

Известни играчи от село Црънча са халфът Боян Никленов, играл за Хебър и в „А“ група, понастоящем треньор на Бенковски и вратарят Нено Вергов.
От сезон 2020/21 в отбора играе опитният страж Николай Караджов, който е юноша на ПФК Ботев (Пловдив), защитавал още цветовете на ФК Кюстендил, ФК Черноморец (Бургас) и други. В чужбина той е носил екипите на ФК Тасос и ФК Раднички (Ниш), когато играе и полуфинал за купата на Македония. През 2006 г. стражът с над 900 мача в своята кариера завършва школа за треньор на вратари в Кьолн, Германия. Друго популярно име е това на бранителя Калин Кумановали, познат от престоя му в Бенковски, когато отборът печели шампионската титла през 2009 г., носил още екипите на ФК Аполи 99, ФК Левски (Паталеница), ФК Брестник 1948, ФК Белащица и др.

 ” ЧЕШМАТА НА ЖЕЛАНИЯТА “

“Чешмата на желанията” е съградена през м.декември 2011 г. до малкия православен молитвен дом “Покров Богородичен”, който все още досъграждаме на мястото на разрушена раннохристиянска черква.  Така наречената .от археолозите “византийска ” базилика е била построена на мястото на древно светилище, за каквото имаме данни ,че е имало около мястото на настоящия параклис. За това свидетелства не само практиката раннохристиянските храмове по нашите земи да се съграждат върху светилища на древните траки  , но и факта ,че при изграждането на пътя за м.”Гергьова черква”  на метри от чешмата е разрушен от булдозерите голям жертвен камък .
Приемайки за меродавен последния факт, считаме ,че “Чешмата на желанията” е съградена на свято още от древността място и всеки който желае, или има нужда, може да намисли едно свое желание и докосвайки с ръка първата буква на името си , да се помоли на тримата закрилници на селото ни / Свети Георги, Света Петка и Майката Божия/ ,или Майката природа  за нехристияните , желанието му да се сбъдне. Още повече ,че водата която тече от чешмата е водата на древните обитатели на днешното ни поселище /за тези която не знаят водопроводът идва директно от тракийското поселище в местността “Градището” / и водата от изливната й тръба тече през т.н.”Колело на живота”.
И ако вярата му е силна , от сърце и душа – може да се надява желанието му да се сбъдне.

 

 

ПРАВОСЛАВЕН ХРАМ “ПОКРОВ БОГОРОДИЧЕН”, С.ЦРЪНЧА

Идеята за изграждането възниква още през 2004 г. ,като замисълът е молитвения дом да  се построи на мястото на някога съществуваща църква от цялостния древен манастирски комплекс на местността ” Гергьова черква” до с.Црънча. Това което е малко известно е ,че това е била раннохристиянска базилика изградена през IV-VI век след Христа според датировка на наши историци правени в началото на 50-те години на миналия век. Църквата е съществувала до средновековието и е била опожарена и разрушена до основи заедно с манастира и крепостта при поробването на България от турците. За съжаление от нея днес  не са останали и камъните от основите й извадени от аги,спахии и най-накрая от не дотам благочестиви българи. Останал е само споменът за руините им у малкото живи  стари хора изучавали историята на България край част от тях.

Две години по-късно, през 2006 г. е учреден Инициативен комитет за изграждане на ПХ”Покров Богородичен”. След няколко години митарстване, породено  както от колизията между изискванията на светските закони и църковните догми, така и от обстоятелството ,че храма следва да бъде построен в общински имот, едва в края 2010 г.  след съответните процедури и получаването на строително разрешение  е направена първа копка и излети основите на храма.  През 2011 г. скромния молитвен дом е покрит и завършен в груб вид.  През 2012 г.продължава  работата по измазването и вътрешното му оформление, като за Коледните празници е изработен и монтиран  в храма таблен иконостас с шесте негови  основни икони .